Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Творчеството на Димитър Казаков е било обект на голям интерес от страна на публиката и колекционерите в България и чужбина още приживе. Негови изложби са представяни в Париж, Токио, Ню Йорк и др. И днес той е един от най-търсените и колекционирани автори. На творчеството му са посветени много изследвания, биографични книги и филми.
Димитър Казаков е колоритна личност. Нарича себе си „гладиатор с остра шпага”. Прякорът му „Нерон“ идва още от студентските му години в Художествената академия, където завършва специалност „Графика“, въпреки, че е известен като живописец.
През целия си живот художникът остава дълбоко свързан със земята и традиционната ни култура. Той създава един вълшебен свят, в който се преплитат спомени от родното му село Царски извор, митове и легенди от националния фолклор, проекции на древните култури и цивилизации. Без да скрива афинитета си към православната иконописна традиция, той се вдъхновява от етруското и критомикенското изкуство.
В литографията „Край извора“ всички тези компоненти се съчетават в абстрактно-фигуративна образност, в която условно конструирани фигури се реят в безтегловно сюрреално пространство. Димитър Казаков не се изкушава от триизмерното изграждане на формата. Всеки сантиметър от графичния лист е населен с персонажи и символи – ябълки, моми, птици, змии, чешми в необичайни ракурси, погледнати от необичаен ъгъл, разположени в „обърнато пространство” според автора. В композицията надничат разположени в сферична композиция женски лица, очудено гледащи към нас или към небето. Жената – майка, създателка, вдъхновителка, самодива е основен персонаж в картините. Централно място заемат темите за любовта, земята, природата и нейните чудеса. Според автора изкуството е една вселена, сложен свят и непрекъснат извор на живот.
Димитър Казаков е роден на 22 юни 1933 в с. Царски извор, Великотърновско. През 1951 г. постъпва в първия випуск на Художествената гимназия в София. Завършва Националната художествена академия, специалност „Графика” при проф. Евтим Томов през 1965 г.
От 1965 до 1972 г. живее и работи в Пазарджик, където е изпратен по разпределение. През 1967 г. получава Наградата на Съюза на българските художници за графика. От 1968 г. е редовен член на Съюза на българските художници. През 1972 г. напуска Пазарджик и се установява в с. Божурище край София заедно със семейството си. Работи като щатен художник при Военното поделение в Божурище до 1977 година. От 1978 г. работи на свободна практика. Често се лекува в болници и санаториуми, заради заболяване от астма.
Умира на 16 януари 1992 г. в дома си в Божурище.
В периода 1965-1990 Димитър Казаков редовно участва с живописни творби, акварели и рисунки в Общи художествени изложби, организирани в София, Берлин, Сао Паоло, Анкара, Вашингтон, Париж, Дюселдорф, Токио, Ню Йорк, Мадрид, Базел, Ним и други. Представя над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина. (С.Н.)
Размери
width 50.5 cm, height 65 cm
Описание
литография, подписана и датирана долу вдясно, с молив, „Д. Казаков, (19)78“; наименована долу вляво, с молив, „Край Извора“; номерирана долу в средата, с молив, „лито 14/50“
Запознанства
1978
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
Творчеството на Димитър Казаков е било обект на голям интерес от страна на публиката и колекционерите в България и чужбина още приживе. Негови изложби са представяни в Париж, Токио, Ню Йорк и др. И днес той е един от най-търсените и колекционирани автори. На творчеството му са посветени много изследвания, биографични книги и филми.
Димитър Казаков е колоритна личност. Нарича себе си „гладиатор с остра шпага”. Прякорът му „Нерон“ идва още от студентските му години в Художествената академия, където завършва специалност „Графика“, въпреки, че е известен като живописец.
През целия си живот художникът остава дълбоко свързан със земята и традиционната ни култура. Той създава един вълшебен свят, в който се преплитат спомени от родното му село Царски извор, митове и легенди от националния фолклор, проекции на древните култури и цивилизации. Без да скрива афинитета си към православната иконописна традиция, той се вдъхновява от етруското и критомикенското изкуство.
В литографията „Край извора“ всички тези компоненти се съчетават в абстрактно-фигуративна образност, в която условно конструирани фигури се реят в безтегловно сюрреално пространство. Димитър Казаков не се изкушава от триизмерното изграждане на формата. Всеки сантиметър от графичния лист е населен с персонажи и символи – ябълки, моми, птици, змии, чешми в необичайни ракурси, погледнати от необичаен ъгъл, разположени в „обърнато пространство” според автора. В композицията надничат разположени в сферична композиция женски лица, очудено гледащи към нас или към небето. Жената – майка, създателка, вдъхновителка, самодива е основен персонаж в картините. Централно място заемат темите за любовта, земята, природата и нейните чудеса. Според автора изкуството е една вселена, сложен свят и непрекъснат извор на живот.
Димитър Казаков е роден на 22 юни 1933 в с. Царски извор, Великотърновско. През 1951 г. постъпва в първия випуск на Художествената гимназия в София. Завършва Националната художествена академия, специалност „Графика” при проф. Евтим Томов през 1965 г.
От 1965 до 1972 г. живее и работи в Пазарджик, където е изпратен по разпределение. През 1967 г. получава Наградата на Съюза на българските художници за графика. От 1968 г. е редовен член на Съюза на българските художници. През 1972 г. напуска Пазарджик и се установява в с. Божурище край София заедно със семейството си. Работи като щатен художник при Военното поделение в Божурище до 1977 година. От 1978 г. работи на свободна практика. Често се лекува в болници и санаториуми, заради заболяване от астма.
Умира на 16 януари 1992 г. в дома си в Божурище.
В периода 1965-1990 Димитър Казаков редовно участва с живописни творби, акварели и рисунки в Общи художествени изложби, организирани в София, Берлин, Сао Паоло, Анкара, Вашингтон, Париж, Дюселдорф, Токио, Ню Йорк, Мадрид, Базел, Ним и други. Представя над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина. (С.Н.)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
