102. Портрет на Начо Културата [1958]

Портретите на Златю Бояджиев след злощастната 1951 г. се променят драстично. Ако първият период в творчеството на художника се определя с реалистичната живопис, силно повлияна от академичните и западноевропейски течения и похвати, то вторият (след 1951 г.) се окачествява с по-груб, експресивен и свободен почерк – линиите са по-резки, а цветовете по-смели и ярки. Същото може да се каже и за портретите от знаменития художник: появяват се силно контрастни и декоративни цветове – червено, синьо и зелено в наситени комбинации. Образите са сякаш по-драматични и гротескни. Чертите са изострени, изразът – по-мощен, често с нотка на духовна сила. Композиционно, вместо класическа уравновесеност, Бояджиев започва да работи по-сложни и динамични композиции. В портретите след инсулта се усеща психологическа дълбочина и духовен заряд. Точно такъв е и портретът на Начо Културата (Атанас Кръстев, 1922 - 2003). Изострените линии, контрастните и драматични цветове, както и експресивният почерк създават един изключително сериозен, целеустремен и авторитетен образ на портретирания. Образ, който добре подхожда на личността в този портрет. Атанас Кръстев, известен с прякора си „Начо Културата“ е роден през 1922 г. в Асеновград, но съдбата му ще бъде неотлъчно свързана с град Пловдив. Той е в основата на основаването на „Старинен Пловдив“, управление, което цели възстановяването и поддържането културните паметници в Стария град в Пловдив. Между 1969 и 1986 г., Начо е директор на това управление, и главно по негова инициатива, Стария град променя облика си от западнал и необитаем, в архитектурен резерват, както и в място живо с култура — писатели, поети, художници, музиканти намират там свое място за изява. Неслучайно Начо Културата неофициално е наричан „Кметът на Стария Град“ и е направен почетен гражданин на Пловдив през 2002 г., една година преди смъртта му. Портретът на Начо от Златю Бояджиев е направен през 1958 г., цяло десетилетие преди „Културата“ целенасочено да започне да се занимава с прераждането на възрожденския блясък на Стария град на Пловдив. Тук, той все още е назначен в отдел “Наука, изкуство и култура” към община Пловдив - вероятно мястото, от където произлиза неговия прякор. Бидейки приятел на Начо още от 50-те години на миналия век, Златю добре е знаел как да представи своя другар в портрета си от 1958 г., умело изобразявайки един изключително целеустремен, амбициран, сериозен и директен културен деец на 36-годишна възраст, който тепърва ще се доказва пред обществото и съмишлениците си.  Самият Атанас Кръстев се изказва за Златю Бояджиев по следния начин: „Златю Бояджиев бе най-сияйният образ на човек, когото съм познавал. Той е човеко-Бог! Неговото полудяло трудолюбие беше свързано с невероятната радост от сътвореното“. (М.З.)

Препратки

Пампулов, Димитър. „Златю Бояджиев Портрети“. изд. Стефан Добрев, София, 2023, стр. 176.

Размери

width 48 cm, height 59 cm

Описание

маслени бои върху платно, подписана и датирана долу вдясно, в оранжево, „Злати Бояджиев, 1958“

Информация от изследване

Работата е репродуцирана в Пампулов, Димитър. „Златю Бояджиев Портрети“. изд. Стефан Добрев, София, 2023, стр. 176, както и в Райчевски, Георги. Райчев, Димитър. „Атанас Кръстев Начо Културата: Възпоменателен сборник“. изд. Факел, Пловдив, 2012.

Запознанства

1958

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.

За допълнителна информация относно лота и търга, моля свържете се с Отдела на арт консултантите.