102. Портрет на Начо Културата [1958]
Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
102. Портрет на Начо Културата [1958]
1903, Брезово - 1976, Пловдив
Оценка:
EUR 8.000 - 15.000
Непродадено
Препратки
Пампулов, Димитър. „Златю Бояджиев Портрети“. изд. Стефан Добрев, София, 2023, стр. 176.
маслени бои върху платно, 59 x 48 cm, подписана и датирана долу вдясно, в оранжево, „Злати Бояджиев, 1958“
Информация от изследване
Работата е репродуцирана в Пампулов, Димитър. „Златю Бояджиев Портрети“. изд. Стефан Добрев, София, 2023, стр. 176, както и в Райчевски, Георги. Райчев, Димитър. „Атанас Кръстев Начо Културата: Възпоменателен сборник“. изд. Факел, Пловдив, 2012.
Портретите на Златю Бояджиев след злощастната 1951 г. се променят драстично. Ако първият период в творчеството на художника се определя с реалистичната живопис, силно повлияна от академичните и западноевропейски течения и похвати, то вторият (след 1951 г.) се окачествява с по-груб, експресивен и свободен почерк – линиите са по-резки, а цветовете по-смели и ярки. Същото може да се каже и за портретите от знаменития художник: появяват се силно контрастни и декоративни цветове – червено, синьо и зелено в наситени комбинации. Образите са сякаш по-драматични и гротескни. Чертите са изострени, изразът – по-мощен, често с нотка на духовна сила. Композиционно, вместо класическа уравновесеност, Бояджиев започва да работи по-сложни и динамични композиции. В портретите след инсулта се усеща психологическа дълбочина и духовен заряд.
Точно такъв е и портретът на Начо Културата (Атанас Кръстев, 1922 - 2003). Изострените линии, контрастните и драматични цветове, както и експресивният почерк създават един изключително сериозен, целеустремен и авторитетен образ на портретирания. Образ, който добре подхожда на личността в този портрет. Атанас Кръстев, известен с прякора си „Начо Културата“ е роден през 1922 г. в Асеновград, но съдбата му ще бъде неотлъчно свързана с град Пловдив. Той е в основата на основаването на „Старинен Пловдив“, управление, което цели възстановяването и поддържането културните паметници в Стария град в Пловдив. Между 1969 и 1986 г., Начо е директор на това управление, и главно по негова инициатива, Стария град променя облика си от западнал и необитаем, в архитектурен резерват, както и в място живо с култура — писатели, поети, художници, музиканти намират там свое място за изява. Неслучайно Начо Културата неофициално е наричан „Кметът на Стария Град“ и е направен почетен гражданин на Пловдив през 2002 г., една година преди смъртта му.
Портретът на Начо от Златю Бояджиев е направен през 1958 г., цяло десетилетие преди „Културата“ целенасочено да започне да се занимава с прераждането на възрожденския блясък на Стария град на Пловдив. Тук, той все още е назначен в отдел “Наука, изкуство и култура” към община Пловдив - вероятно мястото, от където произлиза неговия прякор. Бидейки приятел на Начо още от 50-те години на миналия век, Златю добре е знаел как да представи своя другар в портрета си от 1958 г., умело изобразявайки един изключително целеустремен, амбициран, сериозен и директен културен деец на 36-годишна възраст, който тепърва ще се доказва пред обществото и съмишлениците си.
Самият Атанас Кръстев се изказва за Златю Бояджиев по следния начин: „Златю Бояджиев бе най-сияйният образ на човек, когото съм познавал. Той е човеко-Бог! Неговото полудяло трудолюбие беше свързано с невероятната радост от сътвореното“. (М.З.)
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
За допълнителна информация относно лота и търга, моля свържете се с Отдела на арт консултантите.
СЕСИЯ
Донесено ви от
Алтернативни лотове
