23. Созопол [1970-те]

Владимир Вельов Велев, известен повече със своя псевдоним - Мански, е роден в град Видин на 23 март 1914 година. Семейството му се състои от трима души. Това са баща му Вельо Велев, който бил търговец, което обяснява липсата му по време на ранните години от детството на малкия Владимир, майка му - Цвета Велева, която била библиотекарка и играела основополагаща роля в неговия живот, и големият му брат - Иван. Своето средно образование Мански получава във Видинската гимназия. Неговата страст към изкуството се заражда още в ранна детска възраст. Израснал край Дунавския бряг той бива силно повлиян от красотата на природата, като това по-късно придобива отражение в неговото творчество. През 1932 г. Владимир Мански се мести в София, като скоро след това е приет в Художествената академия, където изучава живопис в класа на проф. Дечко Узунов. Предпочитани техники за него са масло, акварел и туш, а характерният жанр, в който изпълнява произведенията си остава пейзажът. Неговото пълно отдаване на творческия процес започва след като завършва академията през 1938 г. с отличен успех. В своето неспирно търсене на нови вдъхновения, Мански взима със себе си своята четка и тръгва на пътешествие по света. Той започва с малки стъпки, изследвайки първоначално непознати улици из родната си страна, като след това инересът му нараства още повече и става повод за многобройните му пътувания из Европа. С всяка следваща дестинация художникът отваря очите си към нови перспективи и творчески възможности. Роденият във Видин художник се потапя в местната атмосфера, наблюдавайки великолепието на природата и архитектурата. Пътувайки, намира голяма част от своите музи. Негово ателие стават прекрасни градове, малки чаровни улици, лазурни брегове и китни поля, носещи у себе си очарованието на битието. Преживяванията му се превръщат в източник на вдъхновение за неговите произведения. Всяка среща, всяко изживяване се появяват на платното, а всяко едно петно от боята носи следи от неговите пътувания. Природните и индустриални пейзажи, които Владимир Мански прави в България са на градовете - Видин, София, Созопол, Копривщица, Велико Търново, Русе, Шумен и други. В тях Мански разкрива очарованието, носещо се от старинния им облик и традиционната българска архитектура, улавяйки романтичното звучене, наситено с нежен лиризъм. Произведенията, които създава докато е в Европа пък са на градове като Будапеща, Париж, Венеция, Флоренция, Виена и други. Картините са изпълнени с модерен урбанистичен мотив като за това свидетелстват техните сюжети. От великолепните паметници на изкуството и съвременната архитектура на големите европейски столици, до старинните калдъръмени улици и забележителности на българските градове, Мански успява да придаде на платната си усещането за интимна живописна звучност, която от своя страна пренася зрителя в друга действителност, изпълнена с богата жизненост. Той създава своите произведения в пластичен език, близък до този на импресионизма, в който се открива богата възможност за използването на живописни и композиционни елементи. Цветовата гама, с която си служи е хармонична и пастьозна. Предпочитани от него са по-топлите и меки цветове. В повечето от картините на Мански се долавят меланхолично усещане и лирична хармония. Владимир Мански приключва земния си път на 28 септември 1982 г. след кратко, но тежко боледуване. На своя син - Валентин, художникът споделя, че пътуванията му винаги са били този безкраен източник на вдъхновение, който е будил неговия творчески потенциал по време на професионалния му път. Всяко пътуване е като нова глава на книга, пълна с неизвестни сюжети и обрати, изпълнени с приключения. Творбата „Созопол“ на Владимир Мански е създадена през 70-те г. на ХХ век. Тя е изпълнена в характерната за него импресионистична естетика. Пейзажът улавя лятна сутрешна утрин над пристанището на Созопол. Композицията представя момента, в който слънчевите лъчи ще изгреят на небосвода и ще облеят хоризонта в нежната си топлина. Свободните мазки и живата употреба на меки цветове свидетелстват за живописното качество на картината. Основен акцент в творбата се явява крайбрежната архитектура. Водата е представена като обобщен живописен фон, който заема ключова част в изобразителната плоскост. С помощта на щрихови движения на четката, художникът успява да внуши усещането за светлина и сянка, пространство и дълбочина. Фокусът е не върху фините детайли, а върху улавянето на мимолетните ефекти на светлината и колорита. С голямото си по обем творчество и през уникалната си перспектива авторът ни завещава облика на родината благодарение на неговия всеобхватен поглед. В творбите си той успява да изобрази не само непреходни теми като красотата на родната природа, но и актуалната за онова време градска среда. (А.MA.)

Препратки

Коларски, Величко (1979). Българска пейзажна живопис. София: изд. Български художник

Размери

width 52 cm, height 48 cm

Описание

маслени бои върху платно, подписана и наименована долу вдясно, с молив, „Вл. Мански, Созопол“

Запознанства

1970-те

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.

За допълнителна информация относно лота и търга, моля свържете се с Отдела на арт консултантите.