Препратки

Димитрова-Рачева, Пламена (2014). Борис Георгиев от Варна. София: изд. Кибеа Захариев, Христо, Стойчев, Никола, Джакомети, Вирджиния и Георгиев, Владимир (2014). Борис Георгиев: Светлина върху творчеството на художника. София: изд. Артбест

цветни моливи върху хартия, 30 x 46 cm, подписана, датирана и посвещение долу вдясно, с туш, „Boris Georgieff, 26.08.1916, In segno di profonda riconoscenza dedico al amico buono Worthington questo umilo ricondo della nostra vita nello montagne del Trentino“; подписана, датирана и местонахождение долу вляво, с туш, „B.G., I/1915, Monte Lefre in Valsugana“

Борис Георгиев е роден през 1888 г. във град Варна. Той е художник, който излиза от рамките на родното и стига до световни величини не само благодарение на живописния си талант, но и заради житейския си път. Странстващият творец обикаля света, среща се и става приятел с едни от най-известните личности от историята. Рисува портрети на Айнщайн, Петър Дънов, Ганди и Владимир Димитров-Майстора. Отдал е живота си на възвишеното. Неговата силно енигматична личност е обект на интерес за множество изследователи и колекционери на изкуството, както в България, така и в Италия, Мюнхен, Русия, Индия и САЩ. През 1937 г. получава голямата награда „Короната на Италия“ за цялостното си творчество. Своите първи стъпки в живописта прави след като заминава в Санкт-Петербург и учи в художественото училище ръководено от художника мистик и теоретик, Николай Рьорих. Може би точно под влиянието на Рьорих, младият Борис навлиза в темите свързани с окултното, мистиката и философията, които са в основата на творчеството и живота му. По-късно през 1909 г. заминава за Мюнхен, където продължава своето художествено образование при художниците Анжело Як и Петер Фон Холм. Преди да започне своето странстване по света и да се отдаде напълно на хуманитаризма, в годините преди Първата световна война, Георгиев се установява във високите италиански Алпи сред овчарите на планината Монте Лефре в местността Трентино, Северна Италия. Той взима това решение, за да избяга от града и обществото, на които „не им е останало нищо духовно“. Самият Борис ненавижда начина, по който на художника се гледа като на просяк и предпочита това бягство от реалността, което поне ще запази душата му, въпреки бедността, в която ще трябва да живее. Спътница и вдъхновение за Борис Георгиев неизменно остава скъпата му сестра Катя, която живее с него до смъртта си през 1917 година. Времето прекарано с нея в планините е от малкото моменти на чисто щастие и блаженство за художника. Така животът в романтичната красота на Алпите силно повлиява на този творчески период на Георгиев. Там той създава картините „Ave Natura!, 1914 г.“, „Катя, 1914 г.“, „ Мировата скръб, 1914 г.“, „Хижата на щастието, 1913 г.“ и „Зима, 1916 г.“ Характерната техника избрана от Борис Георгиев остават цветните моливи върху хартия, които придават въздушност и приказност на пейзажите и портретите му. Неговият символистичен подход пренася съзерцаващия на места почти чужди за човешкия свят. Постоянното преплитане на духовното с телесното разкриват тънката чувствителност и човечност на Георгиев. В основата на неговата философия за изкуството седи ненавистта му към идеята: „Изкуство за самото изкуство“. Георгиев вярва, че художникът не е такъв по професия, а нещо повече, художникът е проводник на по-висши божествени идеали и неговата ръка е само инструмент на онова, което не може да бъде назовано, не може да бъде видяно, а само почувствано. Ритъмът и чистотата на линията взимат превес над помпозността и яркия колорит като служат за бягство от забързания градски живот и ни отвеждат в кътчетата от рая, пресъздадени върху листа на художника. Картината „Хижа в Алпите“ ни пренася обратно в най-радостните мигове на Борис Георгиев в хижата, в която живее със сестра си Катя. Във фокуса на снежната композиция, централно разположена е фигурата на сестра му, която разчиства пътечката до малката сгушена къщичка зад нея, обградена от приказния пейзаж на меките хълмове покрити с пухкав сняг и върховете на мъжделивите планини в далечината. Любопитно е посвещението, което се намира най-долу вдясно на картината: „In segno di profonda riconoscenza dedico al amico buono Worthington questo umilo rocondo della nostra via nello montagne del Trentino” в пр. от ит.: „В знак на дълбока благодарност, посвещавам това скромно напомняне за живота ни в планините на Трентино, на моя скъп приятел Уортингтън“. Макар да не може да се назове с точност кой е съответният господин Уортингтън, може да предположим, позовавайки се на едно от писмата на Борис Георгиев до Катя, писано на 5 март 1916 г., че това е един от английските приятелите на Георгиев. В писмото пише следното: „Такива именно хора са В. Осип., американката Wear и в особеност англичанинът, който е извънредно благородна и възвишена душа.'' Борис Георгиев умира през 1962 г. на 73 години във Флоренция. По негово желание е погребан до неговата муза и вечна спътница, Катя. Творчеството и мисията на твореца продължават да будят възхищение и да оказват влияние на човечеството и до днес. Художествената градска галерия в родния град на Георгиев, Варна, носи неговото име. Колекция от произведения на художника са дарени в галерията от осиновената дъщеря на художника, Вирджиния Джакомети-Георгиев. (С.Я.)

За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.

За допълнителна информация относно лота и търга, моля свържете се с Отдела на арт консултантите.