Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Творчеството на Иван Мърквичка е дълбоко свързано с българските традиции, обичаи, народопсихология, образи, облекла и културни възприятия. Първоначално поканен в България за учител по рисуване в Пловдив през 1881 г., по-късно и сред основателите и първи директор на Рисувалното училище в София през 1898 г., Мърквичка е обществен деец, важна и уважавана фигура в културната среда на Следосвобожденска България.
В първите години след пристигането си в България художникът е подтикнат от желанието и интереса си към българската култура. Култура, която той разкрива в българската носия, накити и образи от различните райони на страната. След пристигането си в Пловдив, чешкият по произход живописец изобразява сцени и типажи от града и района. Вдъхновен е от разнообразието и пъстротата на пазарите, съборите и ритуалите. Те са теми в неговите многофигурни композиции в произведенията от колекцията на СГХГ - „Пловдивски пазар“, „Шопско хоро“, „Задушница“ и други.
От 1890-те г. творческите интереси на Иван Мърквичка са насочени към жанра на портрета. Чрез портретуването, живописецът вниква по-дълбоко в образите и характерните му черти. Отличително за произведенията му от този период е академичният почерк в изграждането на типажите. Мърквичка прави портрети на общественици, културни дейци и други, но сякаш при представянето на човека от малкия град или село, художникът се потапя по-дълбоко същината на личността.
При пътувания си Иван Мърквичка целенасочено е търсил своите вдъхновяващи модели. Освен от красотата, той е бил привлечен и от специфичните, отличителни характеристики на образа. За създаването на картината „Жена от Боженци (Рада Андреева)“, Мърквичка е бил силно заинтригуван от кметската съпруга - Рада Андреева. Името на жената и местонахождението откриваме изписани с молив в горния ляв ъгъл на творбата. Историята разказва как през 1895 г. художникът посещава Габровския район, защото бил впечатлен от специфичния за местността сокай. Сокаят е традиционна част от българската сукманената женска носия за региона на Средна Стара планина, най-вече за Трявна, Ловеч и Габрово. Носен е от омъжените жени обикновено няколко дни след сватбата. Всъщност сокаят се явявал не само белег за омъжена жена, но и като амулет. В началото на ХІХ век той бил заменен със забрадка – памучна или копринена /валица/ с бял, светлосин, зелен или кафяв цвят. Поради това до наши дни има много малко визуални сведения за това как е изглеждал и как е бил носен сокаят. Най-вероятно точно поради спецификата и рядкостта му, Мърквичка е проявил силен интерес в изобразяването му. В търсене на най-подходящата омъжена жена, на чиято глава да се постави сокаят, той се впечатлява от красотата на Рада Андреева. Да бъде портретувана момата е било нужно нейният съпруг да даде разрешение на художника. Първоначално той не бил съгласен, но майката на Рада настояла, защото според нея е голяма чест творец като Мърквичка да пожелае да си типаж в негово произведение. Художникът създава няколко портрета на жената със сокай. Един, от които откриваме в книгата „Из общественото и културно минало на Габрово“ с автор Петър Цончев от 1934 година. За тази картина както и за сокая, носен от нея, се знае, че от нач. на XX век е в колекцията на Етнографския музей, но е унищожена по време на бомбардировките в София през 1944 година. Друг портрет на Рада, украсена със сокай, е продаден на аукцион в Прага през 2021 година.
Вълнуващо откритие за историята на българското изкуство е това, че за първи път пред публиката се представят две произведения, които първоначално са били една картина. Това са „Жена от Боженци (Рада Андреева)“ и „Жена от Боженци“ (лот 27) от настоящия Пролетен аукцион. Относно историята по създаването на картината на Рада със сокая, следва портретувана в творбата под лот 27 да е нейната майката. Решението двете картини да бъдат разделени, може да е било както на самия Иван Мърквичка, така и на самите портретувани.
Произведението „Жена от Боженци (Рада Андреева)“ е пример за творческите интереси и похвати на Мърквичка от периода в края на XIX век. Задачата му да овековечава народните типажи и отличителните орнаменти е изпълнена в творбата, представяща Рада Андреева от Боженци. Дълбокият поглед и красивият сокай разкриват пред гледащия образ на жена, която несъмнено е била вдъхновение за художника Иван Мърквичка. (А.М.)
Размери
width 18 cm, height 20.5 cm
Описание
маслени бои върху дърво, подписана долу вдясно, в сиво, „ИВМ“; наименована и местонахождение вляво в средата, с молив, „Рада Андреева, Боженци“
Информация от изследване
Произведението съответства на изискванията за културна ценност, съгласно експертно заключение за идентификация.
Запознанства
след 1895
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
Творчеството на Иван Мърквичка е дълбоко свързано с българските традиции, обичаи, народопсихология, образи, облекла и културни възприятия. Първоначално поканен в България за учител по рисуване в Пловдив през 1881 г., по-късно и сред основателите и първи директор на Рисувалното училище в София през 1898 г., Мърквичка е обществен деец, важна и уважавана фигура в културната среда на Следосвобожденска България.
В първите години след пристигането си в България художникът е подтикнат от желанието и интереса си към българската култура. Култура, която той разкрива в българската носия, накити и образи от различните райони на страната. След пристигането си в Пловдив, чешкият по произход живописец изобразява сцени и типажи от града и района. Вдъхновен е от разнообразието и пъстротата на пазарите, съборите и ритуалите. Те са теми в неговите многофигурни композиции в произведенията от колекцията на СГХГ - „Пловдивски пазар“, „Шопско хоро“, „Задушница“ и други.
От 1890-те г. творческите интереси на Иван Мърквичка са насочени към жанра на портрета. Чрез портретуването, живописецът вниква по-дълбоко в образите и характерните му черти. Отличително за произведенията му от този период е академичният почерк в изграждането на типажите. Мърквичка прави портрети на общественици, културни дейци и други, но сякаш при представянето на човека от малкия град или село, художникът се потапя по-дълбоко същината на личността.
При пътувания си Иван Мърквичка целенасочено е търсил своите вдъхновяващи модели. Освен от красотата, той е бил привлечен и от специфичните, отличителни характеристики на образа. За създаването на картината „Жена от Боженци (Рада Андреева)“, Мърквичка е бил силно заинтригуван от кметската съпруга - Рада Андреева. Името на жената и местонахождението откриваме изписани с молив в горния ляв ъгъл на творбата. Историята разказва как през 1895 г. художникът посещава Габровския район, защото бил впечатлен от специфичния за местността сокай. Сокаят е традиционна част от българската сукманената женска носия за региона на Средна Стара планина, най-вече за Трявна, Ловеч и Габрово. Носен е от омъжените жени обикновено няколко дни след сватбата. Всъщност сокаят се явявал не само белег за омъжена жена, но и като амулет. В началото на ХІХ век той бил заменен със забрадка – памучна или копринена /валица/ с бял, светлосин, зелен или кафяв цвят. Поради това до наши дни има много малко визуални сведения за това как е изглеждал и как е бил носен сокаят. Най-вероятно точно поради спецификата и рядкостта му, Мърквичка е проявил силен интерес в изобразяването му. В търсене на най-подходящата омъжена жена, на чиято глава да се постави сокаят, той се впечатлява от красотата на Рада Андреева. Да бъде портретувана момата е било нужно нейният съпруг да даде разрешение на художника. Първоначално той не бил съгласен, но майката на Рада настояла, защото според нея е голяма чест творец като Мърквичка да пожелае да си типаж в негово произведение. Художникът създава няколко портрета на жената със сокай. Един, от които откриваме в книгата „Из общественото и културно минало на Габрово“ с автор Петър Цончев от 1934 година. За тази картина както и за сокая, носен от нея, се знае, че от нач. на XX век е в колекцията на Етнографския музей, но е унищожена по време на бомбардировките в София през 1944 година. Друг портрет на Рада, украсена със сокай, е продаден на аукцион в Прага през 2021 година.
Вълнуващо откритие за историята на българското изкуство е това, че за първи път пред публиката се представят две произведения, които първоначално са били една картина. Това са „Жена от Боженци (Рада Андреева)“ и „Жена от Боженци“ (лот 27) от настоящия Пролетен аукцион. Относно историята по създаването на картината на Рада със сокая, следва портретувана в творбата под лот 27 да е нейната майката. Решението двете картини да бъдат разделени, може да е било както на самия Иван Мърквичка, така и на самите портретувани.
Произведението „Жена от Боженци (Рада Андреева)“ е пример за творческите интереси и похвати на Мърквичка от периода в края на XIX век. Задачата му да овековечава народните типажи и отличителните орнаменти е изпълнена в творбата, представяща Рада Андреева от Боженци. Дълбокият поглед и красивият сокай разкриват пред гледащия образ на жена, която несъмнено е била вдъхновение за художника Иван Мърквичка. (А.М.)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
