маслени бои върху дърво, 20.5 x 18 cm, подписана долу вдясно, в сиво, „ИВМ“; наименована и местонахождение вляво в средата, с молив, „Рада Андреева, Боженци“

Информация от изследване

Произведението съответства на изискванията за културна ценност, съгласно експертно заключение за идентификация.

Творчеството на Иван Мърквичка е дълбоко свързано с българските традиции, обичаи, народопсихология, образи, облекла и културни възприятия. Първоначално поканен в България за учител по рисуване в Пловдив през 1881 г., по-късно и сред основателите и първи директор на Рисувалното училище в София през 1898 г., Мърквичка е обществен деец, важна и уважавана фигура в културната среда на Следосвобожденска България. В първите години след пристигането си в България художникът е подтикнат от желанието и интереса си към българската култура. Култура, която той разкрива в българската носия, накити и образи от различните райони на страната. След пристигането си в Пловдив, чешкият по произход живописец изобразява сцени и типажи от града и района. Вдъхновен е от разнообразието и пъстротата на пазарите, съборите и ритуалите. Те са теми в неговите многофигурни композиции в произведенията от колекцията на СГХГ - „Пловдивски пазар“, „Шопско хоро“, „Задушница“ и други. От 1890-те г. творческите интереси на Иван Мърквичка са насочени към жанра на портрета. Чрез портретуването, живописецът вниква по-дълбоко в образите и характерните му черти. Отличително за произведенията му от този период е академичният почерк в изграждането на типажите. Мърквичка прави портрети на общественици, културни дейци и други, но сякаш при представянето на човека от малкия град или село, художникът се потапя по-дълбоко същината на личността. При пътувания си Иван Мърквичка целенасочено е търсил своите вдъхновяващи модели. Освен от красотата, той е бил привлечен и от специфичните, отличителни характеристики на образа. За създаването на картината „Жена от Боженци (Рада Андреева)“, Мърквичка е бил силно заинтригуван от кметската съпруга - Рада Андреева. Името на жената и местонахождението откриваме изписани с молив в горния ляв ъгъл на творбата. Историята разказва как през 1895 г. художникът посещава Габровския район, защото бил впечатлен от специфичния за местността сокай. Сокаят е традиционна част от българската сукманената женска носия за региона на Средна Стара планина, най-вече за Трявна, Ловеч и Габрово. Носен е от омъжените жени обикновено няколко дни след сватбата. Всъщност сокаят се явявал не само белег за омъжена жена, но и като амулет. В началото на ХІХ век той бил заменен със забрадка – памучна или копринена /валица/ с бял, светлосин, зелен или кафяв цвят. Поради това до наши дни има много малко визуални сведения за това как е изглеждал и как е бил носен сокаят. Най-вероятно точно поради спецификата и рядкостта му, Мърквичка е проявил силен интерес в изобразяването му. В търсене на най-подходящата омъжена жена, на чиято глава да се постави сокаят, той се впечатлява от красотата на Рада Андреева. Да бъде портретувана момата е било нужно нейният съпруг да даде разрешение на художника. Първоначално той не бил съгласен, но майката на Рада настояла, защото според нея е голяма чест творец като Мърквичка да пожелае да си типаж в негово произведение. Художникът създава няколко портрета на жената със сокай. Един, от които откриваме в книгата „Из общественото и културно минало на Габрово“ с автор Петър Цончев от 1934 година. За тази картина както и за сокая, носен от нея, се знае, че от нач. на XX век е в колекцията на Етнографския музей, но е унищожена по време на бомбардировките в София през 1944 година. Друг портрет на Рада, украсена със сокай, е продаден на аукцион в Прага през 2021 година. Вълнуващо откритие за историята на българското изкуство е това, че за първи път пред публиката се представят две произведения, които първоначално са били една картина. Това са „Жена от Боженци (Рада Андреева)“ и „Жена от Боженци“ (лот 27) от настоящия Пролетен аукцион. Относно историята по създаването на картината на Рада със сокая, следва портретувана в творбата под лот 27 да е нейната майката. Решението двете картини да бъдат разделени, може да е било както на самия Иван Мърквичка, така и на самите портретувани. Произведението „Жена от Боженци (Рада Андреева)“ е пример за творческите интереси и похвати на Мърквичка от периода в края на XIX век. Задачата му да овековечава народните типажи и отличителните орнаменти е изпълнена в творбата, представяща Рада Андреева от Боженци. Дълбокият поглед и красивият сокай разкриват пред гледащия образ на жена, която несъмнено е била вдъхновение за художника Иван Мърквичка. (А.М.)

За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.

За допълнителна информация относно лота и търга, моля свържете се с Отдела на арт консултантите.