Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Творчеството на Иван Мърквичка е дълбоко свързано с българските традиции, обичаи, народопсихология, образи, облекла и културни възприятия. Първоначално поканен в България за учител по рисуване в Пловдив през 1881 г., по-късно и сред основателите и първи директор на Рисувалното училище в София през 1898 г., Мърквичка е обществен деец, важна и уважавана фигура в културната среда на Следосвобожденска България.
В първите години след пристигането си в България художникът е подтикнат от желанието и интереса си към българската култура. Култура, която той разкрива в българската носия, накити и образи от различните райони на страната. След пристигането си в Пловдив, чешкият по произход живописец изобразява сцени и типажи от града и района. Вдъхновен е от разнообразието и пъстротата на пазарите, съборите и ритуалите. Те са теми в неговите многофигурни композиции в произведенията от колекцията на СГХГ - „Пловдивски пазар“, „Шопско хоро“, „Задушница“ и други.
От 1890-те г. творческите интереси на Иван Мърквичка са насочени към жанра на портрета. Чрез портретуването, живописецът вниква по-дълбоко в образите и характерните му черти.
През целия си престой в България – от 1881 до 1921 г. – както и в по-късните години, когато живее между Чехословакия и България, Мърквичка остава дълбоко привързан към българската култура и традиции. Той изгражда емоционална и духовна връзка с народа, която намира израз в неговите произведения. Художникът показва забележително уважение към българския бит и нрави, като често черпи вдъхновение от обикновения човек – селяни, занаятчии, жени и деца. Той не просто ги изобразява, а се стреми да разбере тяхната душевност и да улови същността на техния живот.
В стремежа си да опознае автентичното лице на България, Иван Мърквичка обикаля страната и части от Македония, изучавайки местните носии, традиционния бит и декоративните елементи в облеклото. Той внимателно документира орнаменталните особености на народните дрехи, както и обстановката, в която живеят хората. Подобен похват откриваме в произведението „Момиче с плитки“, при което художникът умело и детайлно е изобразил момиче с българска носия.
(А.М.)
Размери
width 10 cm, height 29 cm
Описание
маслени бои върху платно, наименувана долу вляво, с молив, нечетливо
Запознанства
около 1900 г.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
Творчеството на Иван Мърквичка е дълбоко свързано с българските традиции, обичаи, народопсихология, образи, облекла и културни възприятия. Първоначално поканен в България за учител по рисуване в Пловдив през 1881 г., по-късно и сред основателите и първи директор на Рисувалното училище в София през 1898 г., Мърквичка е обществен деец, важна и уважавана фигура в културната среда на Следосвобожденска България.
В първите години след пристигането си в България художникът е подтикнат от желанието и интереса си към българската култура. Култура, която той разкрива в българската носия, накити и образи от различните райони на страната. След пристигането си в Пловдив, чешкият по произход живописец изобразява сцени и типажи от града и района. Вдъхновен е от разнообразието и пъстротата на пазарите, съборите и ритуалите. Те са теми в неговите многофигурни композиции в произведенията от колекцията на СГХГ - „Пловдивски пазар“, „Шопско хоро“, „Задушница“ и други.
От 1890-те г. творческите интереси на Иван Мърквичка са насочени към жанра на портрета. Чрез портретуването, живописецът вниква по-дълбоко в образите и характерните му черти.
През целия си престой в България – от 1881 до 1921 г. – както и в по-късните години, когато живее между Чехословакия и България, Мърквичка остава дълбоко привързан към българската култура и традиции. Той изгражда емоционална и духовна връзка с народа, която намира израз в неговите произведения. Художникът показва забележително уважение към българския бит и нрави, като често черпи вдъхновение от обикновения човек – селяни, занаятчии, жени и деца. Той не просто ги изобразява, а се стреми да разбере тяхната душевност и да улови същността на техния живот.
В стремежа си да опознае автентичното лице на България, Иван Мърквичка обикаля страната и части от Македония, изучавайки местните носии, традиционния бит и декоративните елементи в облеклото. Той внимателно документира орнаменталните особености на народните дрехи, както и обстановката, в която живеят хората. Подобен похват откриваме в произведението „Момиче с плитки“, при което художникът умело и детайлно е изобразил момиче с българска носия.
(А.М.)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.