15. Натюрморт с плодове [1930-те]

Васил Бараков (1902-1991) Натюрморт/Портрет, билатерална картина, маслени бои, платно, 52/62 см Творчеството на Васил Бараков е важна част от класиката в българското изкуство на ХХ век. Основните му творби отдавна са притежание на държавните музеи, но интересът към неговите произведения остава трайно висок. Той е един от „Бараците“ – славната южнобългарска група, включваща имена като Златю Бояджиев и Давид Перец. Васил Бараков рисува натюрморти, пейзажи и портрети. Творбите му са експресивни, с интензивен колорит и плътна фактура. Важно е да се отбележи, че той е един от първите художници, които разработват индустриалния пейзаж у нас. В това произведение на Васил Бараков всъщност имаме две картини. Първата представлява типичен за живописния почерк на автора натюрморт. Като стилистика той ни отправя към развилия се в българското изкуство през 30-те години късен сезанизъм. Както в пейзажа, така и в натюрморта, Васил Бараков е един от ярките проводници на тази тенденция. На гърба на платното присъства портрет на неизвестна жена. За разлика от другата страна тук стилистиката е хладна и рационална. Детайлизирането и тънкият живописен слой показват вероятно влияние от немската „Нова предметност“, която присъства в нашето изкуство през 30-те и 40-те години, наред с вече споменатия „сезанизъм“. Макар различни, и двете произведения са типични за своя автор и имат значение за разбирането на сложните преплитания на тенденции в българското изкуство. Двустранността на произведението му придава уникален характер и го прави достойно за всяка колекция. Васил Бараков е роден е на 4 септември 1902 в Казанлък. Семейството му се установява в Пловдив през 1914. През 1926 се включва в курса по рисуване при фирменото ателие „Дъга“ в Пловдив. Там се сприятеляват Златю Бояджиев, Давид Перец и Васил Бараков – известни още от тогава като Бараците. Прозвището „Бараците“ им е дадено от големия живописец Цанко Лавренов. В Художествената академия Васил Бараков завършва специалност живопис при професорите Цено Тодоров и Стефан Иванов. От 1939 до 1945 е художник в Пловдивския театър. Прави две самостоятелни изложби през 1939 и през 1977 (по случай 75-годишния си юбилей). От 1935 участва в Общи художествени и колективни изложби в България. Получава и международно признание в изложби във Виена, Атина, Москва, Берлин, Будапеща и Белград. След 1950 живее и работи в София. Отива си на 27 ноември 1991. (С.Н.)

Размери

width 47 cm, height 40 cm

Описание

маслени бои върху платно

Запознанства

1930-те

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.

За допълнителна информация относно лота и търга, моля свържете се с Отдела на арт консултантите.