83. Преди сватбата [1896]

Преди заминаването си за България през 1897 г., чешкият художник Ярослав Вешин разглежда задълбочено темата за битовия и провинциалния живот в своето творчество, особено през последните години, когато живее в Мюнхен. Точно този период от творчеството на Вешин е често свързван с неговите снежни композиции с шейни и каруци, но един друг жанр също заема изключително ключово място при произведенията на чешкия художник, а именно любовните сцени. Тези картини са най-вече повлияни от словашкия бит и култура, държава, която Вешин посещава много често през 80-те години на XIX век. Едни от най-известните произведения от този период и жанр са „Моля, заповядайте“ (1897) и „Любовна двойка“ (1886), които знаем от репродукциите в монографията на Мара Цончева от 1955 година. В тези произведения, Вешин показва това, което се стреми да покаже почти през цялото си творчество, през всички негови периоди - да утвърди селския човек в битовата живопис и да го покаже в неговата душевна красота и значителност. В тази серия картини, художникът не само възпява младата любов между селските момци и девойки, но също показва и душевната чистота на двойките и тяхната невинност. Това често се загатва и от пейзажа, в който те са поставени - красотата на провинциалния пейзаж е в пълен синхрон с наивната и жизнерадостна любов на младите герои. Точно в този жанр поставяме и още една репродуцирана картина в монографията на Мара Цончева, маслената работа „Преди сватбата“ от 1896 година. Подобна на „Моля, заповядайте“, „Преди сватбата“ е от същия период и е завършена докато художникът живее в Мюнхен, но композиционно, картината се различава с няколко ключови характеристики. Докато в „Моля, заповядайте“ и „Любовна двойка“ младите фигури са оставени сами от автора да изразяват чувствата си един към друг, заобиколени само от изяществото и цветовете на провинциалния пейзаж, в „Преди сватбата“ композиционната рамка създадена от Вешин е съсредоточена в семейните взаимоотношения, бащиният двор и приемствеността между поколенията. В представения лот действието не се развива в красив и отворен селски пейзаж, а в двора на семейната къща. В центъра на платното намираме седнали около масата майката и бащата, прекъснати от влизането на младата двойка от дясната страна на картината. Бащата вдига погледа от дневника си и го насочва към младежа, току-що влязал с девойката през вратата в двора, който вероятно ще поиска ръката на дъщеря му в този момент. Младата мома е забила поглед в земята от притеснение, а майката още не е погледнала към младата двойка, тъкмо влязла в двора, евентуално също от притеснение, знаейки, че дъщеря ѝ скоро ще напусне семейната къща. Белите и красиви чисти дрехи, декорирани с народни шевици, са в контраст с черните и стари дрехи на майката и бащата. Художникът използва и линеарната перспектива да покаже как „бялата“ и млада любов се извисява над седналите майка и баща, но въпреки това поставя в центъра на композицията фигурата на бащата, човекът от който зависи бъдещето на младото семейство. Вешин също използва и иконографията на живописния език по особено хитър начин: покатерилият се бръшлян по стената и покрива на къщата, събраните ябълки в кошница на пейката и узрелите тикви в предния ляв ъгъл на картината не само подсказват че е краят на лятото и началото на есента, но също показват и зрялата любов на младата двойка, готова за „жътва“ или консумация. С тези препратки художникът и закачливо загатва на зрителя и една друга възможност - зрялата тиква в левия ъгъл на картината намираща се по диагонал от младата девойка вдясно, символизира факта, че тя е бременна. Сигурно поради тази причина и двете деца са толкова притеснени да се покажат пред родителите,а искането на ръката на младата дама да не е само по любов, но и заради това, че младата двойка е представена пред свършения факт на бремеността. Може би и заради това майката не се е обърнала към тях,тъй като тя вече е наясно с тази причина да поискат ръката на дъщеря ѝ. Не случайно в монографията на Мара Цончева, картината е озаглавена „Свекърва“. С тази своя картина, Ярослав Вешин представя най-дълбоката си и театрална композиция от този любовен цикъл, който твори в Мюнхен през 1896 и 1897 година, изключително силно повлиян от словашкия бит, култура и провинция. Картината „Преди сватбата“ заема центъра на този жанр, върху който Вешин толкова много се е съсредоточил непосредствено преди пристигането си в България в края на 1897 година. (М.З.)

Размери

width 90 cm, height 65 cm

Описание

маслени бои върху платно, подписана долу вляво, в кафяво, „Jaroslav Vesin, Much, (1)896“

Информация от изследване

Творбата е репродуцирана в Цончева, Мара, „Ярослав Вешин, живот и творчество“, 1955, София изд. Български художник, no. 18, под заглавието „Свекърва“

Запознанства

1896

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.

За допълнителна информация относно лота и търга, моля свържете се с Отдела на арт консултантите.