Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Анастас Стайков, прославил се с драматичната история на панорамното платно „Мома се с рода прощава“ (Родопска сватба) от 1949-1957, създава предимно пейзажи, портрети и композиции, представящи моменти от характерния родопски бит. Той е един от първите родопски художници, които завършват Художествената академия. Най-характерната композиционна схема, която прилага художникът е разполагането на фигура в народна носия в родопски интериор. Често това са композиции с майката на художника, която извършва обичайни дейности - вари каша или бърка качамак на огнището.
През 30-те години на ХХ век Анастас Стайков навлиза в художествения живот със собствен разпознаваем художествен метод на формоизграждане, чрез разлагане на формата на малки пространствени планове. Тази стилизация на обемите е подсилена и от декоративната цветност на темперната или маслена боя, при която всяко поле има самостоятелна стойност. Тази оригинална стилистика не остава незабелязана и Анастас Стайков става един от разпознаваемите български художници като голяма известност придобива с мащабната картина „Мома се с рода прощава“. През следващите десетилетия художникът непрестанно се завръща към този метод на стилизация.
„Портрет на Ленин“ е емблематично произведение за периода на 50-те години ХХ век. Схематично казано това е период на императивно наложена по съветски образец линия в изкуството. Създават се предимно официални портрети на комунистически лидери от т. нар. „период на култ към личността”, както и тематични композиции, свързани с историческото ни минало или трудовата тематика. В по-голямата си част тези произведения са многофигурни композиции, белязани от колективен патос, изградени по законите на псевдоакадемичния натурализъм.
„Портрет на Ленин“ е емблематично платно за периода, въпреки, че е създадено през 1962 година, то е изградено в духа на академичния реализъм в типичната „иконография” на времето. Образът на вожда, независимо дали е Ленин, Сталин, Георги Димитров или Тодор Живков, притежава всички качества на лидер и ръководител – силен, непоклатим, уверен водач на народа. Такъв тип официални портрети закономерно се създават в българската живопис до 1989, когато се разпада идеологическата система и повечето изявени български художници имат принос в този жанр.
Като живописно изграждане портретът притежава всички качества на класическата академична живопис, изградена умело и майсторски. Платното е потопено в благородни златисти охри и фини нюанси на умбра и кафяво. Анастас Стайков създава и други портрети на исторически личности и свои съвременници. Пример за високо постижение е „Портрет на полковник Владимир Серафимов“ – освободителят на Родопите, от колекцията на Художествена галерия – Смолян.
Всички художествени качества на „Портрет на Ленин“ го правят изключително ценен за всяка колекция, тъй като такъв тип произведения все по-трудно могат да се намерят. (С.Н.)
Размери
width 63 cm, height 75 cm
Описание
маслени бои върху платно, подписана и датирана долу вдясно, в жълто, „Анастас Стайков, 1962“
Запознанства
1962
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
Анастас Стайков, прославил се с драматичната история на панорамното платно „Мома се с рода прощава“ (Родопска сватба) от 1949-1957, създава предимно пейзажи, портрети и композиции, представящи моменти от характерния родопски бит. Той е един от първите родопски художници, които завършват Художествената академия. Най-характерната композиционна схема, която прилага художникът е разполагането на фигура в народна носия в родопски интериор. Често това са композиции с майката на художника, която извършва обичайни дейности - вари каша или бърка качамак на огнището.
През 30-те години на ХХ век Анастас Стайков навлиза в художествения живот със собствен разпознаваем художествен метод на формоизграждане, чрез разлагане на формата на малки пространствени планове. Тази стилизация на обемите е подсилена и от декоративната цветност на темперната или маслена боя, при която всяко поле има самостоятелна стойност. Тази оригинална стилистика не остава незабелязана и Анастас Стайков става един от разпознаваемите български художници като голяма известност придобива с мащабната картина „Мома се с рода прощава“. През следващите десетилетия художникът непрестанно се завръща към този метод на стилизация.
„Портрет на Ленин“ е емблематично произведение за периода на 50-те години ХХ век. Схематично казано това е период на императивно наложена по съветски образец линия в изкуството. Създават се предимно официални портрети на комунистически лидери от т. нар. „период на култ към личността”, както и тематични композиции, свързани с историческото ни минало или трудовата тематика. В по-голямата си част тези произведения са многофигурни композиции, белязани от колективен патос, изградени по законите на псевдоакадемичния натурализъм.
„Портрет на Ленин“ е емблематично платно за периода, въпреки, че е създадено през 1962 година, то е изградено в духа на академичния реализъм в типичната „иконография” на времето. Образът на вожда, независимо дали е Ленин, Сталин, Георги Димитров или Тодор Живков, притежава всички качества на лидер и ръководител – силен, непоклатим, уверен водач на народа. Такъв тип официални портрети закономерно се създават в българската живопис до 1989, когато се разпада идеологическата система и повечето изявени български художници имат принос в този жанр.
Като живописно изграждане портретът притежава всички качества на класическата академична живопис, изградена умело и майсторски. Платното е потопено в благородни златисти охри и фини нюанси на умбра и кафяво. Анастас Стайков създава и други портрети на исторически личности и свои съвременници. Пример за високо постижение е „Портрет на полковник Владимир Серафимов“ – освободителят на Родопите, от колекцията на Художествена галерия – Смолян.
Всички художествени качества на „Портрет на Ленин“ го правят изключително ценен за всяка колекция, тъй като такъв тип произведения все по-трудно могат да се намерят. (С.Н.)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
