Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Никола Михайлов е един от първите ученици на Иван Мърквичка в Първа софийска мъжка гимназия. Родом от град Шумен, но през 1893 г. семейството на Михайлов се установява в София. Академичният стил на Мърквичка има отражение в творчеството на Никола Михайлов, но най-силно влияние художникът има от своето обучение в Мюнхен - първо в частните ателиета на Николаос Вокос и Хенрих Книр през 1895 - 1896, а по-късно със стипендия от княз (по това време) Фердинанд, в Мюнхенската художествена академия при професорите Ото Зайц и Александър фон Вагнер. Михайлов специализира също в Париж и Лондон, живее и в Мюнхен, където отваря и художествена школа. Художникът се отдава на желанието си да се развие като портретист на високо ниво и успява. В България поема длъжността на художник на Министерство на просвещението, както и на придворен художник. Той рисува множество портрети на министри, други високо поставени личности, както и цялото царско семейство. Михайлов е най-приближеният художник на цар Фердинанд и цар Борис, а безспорно едни от най-емблематичните и импозантни техни портрети, са именно дело на талантливия творец. Художникът е автор и на портретите на обществени личности, поети и писатели като Иван Вазов, Пенчо Славейков, Кирил Кръстев и други. Никола Михайлов е активен участник в художествения и културния живот в София, но въпреки това напуска страната през 1910 г. и работи успешно като портретист в Европа, Австралия, Северна и Южна Америка. Автор е на портрети на Вилхелм II, Адолф Хитлер, Мусолини и други исторически личности. Михайлов се превръща във високо ценен портретист, което подсказват възторжените отзиви от неговите изложби в пресата, както и това, че e търсен от все повече аристократични и богати фамилии. Периодът между двете световни войни е много успешен за художника Михайлов. Рисува множество портрети като характерното за тях е аристократичното излъчване на портретувания, изобразяването на мъжките образи внушително, а на женските изключително нежно и деликатно. В детските портрети художникът също успява да предаде характера на образите. Както и да ги изобрази на платното с любимата им детска играчка, домашен любимец или в предпочитано от тях занимание. В края на 30-те и началото на 40-те години на XX вел Никола Михайлов не набляга толкова в пресъздаването на детайлно разработен заден план, за разлика от предишните периоди, където видно полага много усилия в прецизно представяне на избран пейзаж или интериор. Но художникът запазва похватите си при подчерване на характерните черти на портретувания, както и вниманието върху дрехите и прическите. В представената творба „Момичето с розовата рокля” от 1940 г. виждаме типичната композиция за детските портрети - дете в цял ръст, облечено добре, с прическа и държащо в ръка свой любим предмет, а и присъщият за периода маниер на Михайлов. Много подобен е портретът на „Hilde von Unruch" на фотографията, представяща художника по време на работа в ателието му в Берлин. В предложената картина фигурата на детето е в центъра на композицията, облечено е подобаващо - в официална рокля, а на земята виждаме нейната кукла, което подсказва детската натура. Типично за портретния жанр са подчертани характерните външни особености на портретувания. При детските портрети, Михайлов, видно се придържа към аристократичния облик на произведенията, но запазва непринудения образ на детството. (А.М.)
Препратки
Колектив (1928). Никола Михайлов, София: изд. Държавна печатница
Размери
width 100 cm, height 120 cm
Описание
маслени бои на платно, подписана и датирана долу вляво, в черно, "Nic. Michailow, 1940"
Lot.notes
на гърба надпис в черно, ''Monika Wagner''
Запознанства
1940
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
Никола Михайлов е един от първите ученици на Иван Мърквичка в Първа софийска мъжка гимназия. Родом от град Шумен, но през 1893 г. семейството на Михайлов се установява в София. Академичният стил на Мърквичка има отражение в творчеството на Никола Михайлов, но най-силно влияние художникът има от своето обучение в Мюнхен - първо в частните ателиета на Николаос Вокос и Хенрих Книр през 1895 - 1896, а по-късно със стипендия от княз (по това време) Фердинанд, в Мюнхенската художествена академия при професорите Ото Зайц и Александър фон Вагнер. Михайлов специализира също в Париж и Лондон, живее и в Мюнхен, където отваря и художествена школа. Художникът се отдава на желанието си да се развие като портретист на високо ниво и успява. В България поема длъжността на художник на Министерство на просвещението, както и на придворен художник. Той рисува множество портрети на министри, други високо поставени личности, както и цялото царско семейство. Михайлов е най-приближеният художник на цар Фердинанд и цар Борис, а безспорно едни от най-емблематичните и импозантни техни портрети, са именно дело на талантливия творец. Художникът е автор и на портретите на обществени личности, поети и писатели като Иван Вазов, Пенчо Славейков, Кирил Кръстев и други. Никола Михайлов е активен участник в художествения и културния живот в София, но въпреки това напуска страната през 1910 г. и работи успешно като портретист в Европа, Австралия, Северна и Южна Америка. Автор е на портрети на Вилхелм II, Адолф Хитлер, Мусолини и други исторически личности. Михайлов се превръща във високо ценен портретист, което подсказват възторжените отзиви от неговите изложби в пресата, както и това, че e търсен от все повече аристократични и богати фамилии. Периодът между двете световни войни е много успешен за художника Михайлов. Рисува множество портрети като характерното за тях е аристократичното излъчване на портретувания, изобразяването на мъжките образи внушително, а на женските изключително нежно и деликатно. В детските портрети художникът също успява да предаде характера на образите. Както и да ги изобрази на платното с любимата им детска играчка, домашен любимец или в предпочитано от тях занимание. В края на 30-те и началото на 40-те години на XX вел Никола Михайлов не набляга толкова в пресъздаването на детайлно разработен заден план, за разлика от предишните периоди, където видно полага много усилия в прецизно представяне на избран пейзаж или интериор. Но художникът запазва похватите си при подчерване на характерните черти на портретувания, както и вниманието върху дрехите и прическите. В представената творба „Момичето с розовата рокля” от 1940 г. виждаме типичната композиция за детските портрети - дете в цял ръст, облечено добре, с прическа и държащо в ръка свой любим предмет, а и присъщият за периода маниер на Михайлов. Много подобен е портретът на „Hilde von Unruch" на фотографията, представяща художника по време на работа в ателието му в Берлин. В предложената картина фигурата на детето е в центъра на композицията, облечено е подобаващо - в официална рокля, а на земята виждаме нейната кукла, което подсказва детската натура. Типично за портретния жанр са подчертани характерните външни особености на портретувания. При детските портрети, Михайлов, видно се придържа към аристократичния облик на произведенията, но запазва непринудения образ на детството. (А.М.)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
