Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Още преди пристигането си в България, чешкият художник Ярослав Вешин се е доказал като истински майстор на зимния пейзаж. Както пише Мара Цончева в нейната монография за чеха от 1955 г.: „Студът е студ, изразен в характеристиката на земята, небето, дърветата и храстите. Снегът е пухкав и студен, хора и животни потъват в него.“ Добър пример за това са неговите маслени композиции с шейни, където човек може да усети по изражението и телата на хората, или парата, която се появява от устите на конете, ниските температури.
Сюжетът, който художникът предпочита и отделя огромно старание и внимание към него в късните си години в България е ловната тематика, особено в зимни условия. В тези произведения, Вешин се показва не само като удивителен зимен пейзажист, но също и неговото отношение към природата, както и на човешкото взаимоотношение с нея. Хармонията между светло и тъмно, топли и студени колорити, както и благородната сребриста гама правят тези маслени картини едни от най-запленяващите в цялостното му творчество.
Чудесен пример за това е маслената творбата от 1912 г. „Лов на сърни край София“. Рано на разсъмване група ловци са успели да отстрелят сърна. В студеното утро дъхът на двамата мъже се вижда как се изпарявя от устите им докато връзват току-що хванатия дивеч. Скрежът и снегът може да се види по краката и одеждите им. Отстрани до тях търпеливо и дисциплинирано чакат ловните им кучета потънали в снега и храстите, с които до преди малко е трябвало да се справят в преследването на плячката. На заден фон в дясната част на картината се вижда фигурата на възрастен мъж, който наблюдава случката със своя кон, върху който вече е нахвърлен предишният улов на ловците.
Всички фигури в тази композиция са напълно логично поставени в нея и убедително пребивават в природния, горски терен през зимата, който затруднява ловния процес. Взаимодействията между човек, животно и природа са майсторски акцентирани от чешкия художник, който показва по доблестен начин суровия живот на българския селянин през зимата, чрез действието на лов. Както е представено чрез фигурата до коня на заден план, човекът се слива в едно с природата. Българският ловец разчита така както на гората, за да осигури своята прехрана, така и на своите животни - кучетата и конят в тази картина са също толкова доблестно представени, колкото и самите хора.
Друга подобна и изключително важна картина от този период на художника е творбата „След лов на сърни “ от 1911 г. Въпреки, че сюжетът и композицията между двете картини са почти еднакви, тук Ярослав Вешин визуално засилва идеята за трудностите, през които българският селянин и ловец трябва да премине в зимните неприветливи условия. Главната фигура в картината накланя шишето си с вода, показвайки, че не е останало нито капка, с която може да утоли жаждата след изтощителния улов. Смирено, кучетата до него гледат своя стопанин, засилвайки драматиката на този момент. Зад тях, фигури на човек и кон са застанали до шейна, в която е поставена ловна пушка върху безжизненото тяло на друго животно. Следите от шейната се виждат по натрупалия сняг, допълнително подчертавайки трудния и мъчителен живот на ловците през зимата.
Интимно-задушевният характер на тези картини превръща късния период на Ярослав Вешин в един от най-емоционалните му. В „Лов на сърни край София“, обаче, напрегнатият живот на българския ловец остава на заден план пред красотата на зимната гора, на връзката между човека и гората, и доблестният образ на животните съпътстващи ловците. Фигурите в картината тук не са просто посетители, изкуствено въведени в снежния пейзаж, а негови естествени обитатели, вплетени в самата му същност. (М.З.)
Препратки
Цончева, Мара (1955). Ярослав Вешин, живот и творчество. София: изд. Български художник
Размери
width 90.5 cm, height 60.5 cm
Описание
маслени бои върху платно, подписана, датирана и местонахождение долу вляво, в сиво, „J. Veshin, Sophia, 18.I.1912“
Информация от изследване
Произведението съответства на изискванията за културна ценност, съгласно експертно заключение за идентификация.
Запознанства
1912
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
Още преди пристигането си в България, чешкият художник Ярослав Вешин се е доказал като истински майстор на зимния пейзаж. Както пише Мара Цончева в нейната монография за чеха от 1955 г.: „Студът е студ, изразен в характеристиката на земята, небето, дърветата и храстите. Снегът е пухкав и студен, хора и животни потъват в него.“ Добър пример за това са неговите маслени композиции с шейни, където човек може да усети по изражението и телата на хората, или парата, която се появява от устите на конете, ниските температури.
Сюжетът, който художникът предпочита и отделя огромно старание и внимание към него в късните си години в България е ловната тематика, особено в зимни условия. В тези произведения, Вешин се показва не само като удивителен зимен пейзажист, но също и неговото отношение към природата, както и на човешкото взаимоотношение с нея. Хармонията между светло и тъмно, топли и студени колорити, както и благородната сребриста гама правят тези маслени картини едни от най-запленяващите в цялостното му творчество.
Чудесен пример за това е маслената творбата от 1912 г. „Лов на сърни край София“. Рано на разсъмване група ловци са успели да отстрелят сърна. В студеното утро дъхът на двамата мъже се вижда как се изпарявя от устите им докато връзват току-що хванатия дивеч. Скрежът и снегът може да се види по краката и одеждите им. Отстрани до тях търпеливо и дисциплинирано чакат ловните им кучета потънали в снега и храстите, с които до преди малко е трябвало да се справят в преследването на плячката. На заден фон в дясната част на картината се вижда фигурата на възрастен мъж, който наблюдава случката със своя кон, върху който вече е нахвърлен предишният улов на ловците.
Всички фигури в тази композиция са напълно логично поставени в нея и убедително пребивават в природния, горски терен през зимата, който затруднява ловния процес. Взаимодействията между човек, животно и природа са майсторски акцентирани от чешкия художник, който показва по доблестен начин суровия живот на българския селянин през зимата, чрез действието на лов. Както е представено чрез фигурата до коня на заден план, човекът се слива в едно с природата. Българският ловец разчита така както на гората, за да осигури своята прехрана, така и на своите животни - кучетата и конят в тази картина са също толкова доблестно представени, колкото и самите хора.
Друга подобна и изключително важна картина от този период на художника е творбата „След лов на сърни “ от 1911 г. Въпреки, че сюжетът и композицията между двете картини са почти еднакви, тук Ярослав Вешин визуално засилва идеята за трудностите, през които българският селянин и ловец трябва да премине в зимните неприветливи условия. Главната фигура в картината накланя шишето си с вода, показвайки, че не е останало нито капка, с която може да утоли жаждата след изтощителния улов. Смирено, кучетата до него гледат своя стопанин, засилвайки драматиката на този момент. Зад тях, фигури на човек и кон са застанали до шейна, в която е поставена ловна пушка върху безжизненото тяло на друго животно. Следите от шейната се виждат по натрупалия сняг, допълнително подчертавайки трудния и мъчителен живот на ловците през зимата.
Интимно-задушевният характер на тези картини превръща късния период на Ярослав Вешин в един от най-емоционалните му. В „Лов на сърни край София“, обаче, напрегнатият живот на българския ловец остава на заден план пред красотата на зимната гора, на връзката между човека и гората, и доблестният образ на животните съпътстващи ловците. Фигурите в картината тук не са просто посетители, изкуствено въведени в снежния пейзаж, а негови естествени обитатели, вплетени в самата му същност. (М.З.)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
