Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Чешкият художник Ярослав Вешин се мести в България в края на 1897 г., малко повече от една година след като получава първоначалната покана от тогавашния министър на народното просвещение Константин Величков да стане преподавател в новооткритото Държавно рисувално училище в София. Вешин е на тази позиция до края на 1903 г., и именно през този период той сътворява едни от най-значимите произведения в своята кариера на художник.
Една от главните теми, в неговото творчеството от периода, са пазарните и битовите сцени, изобразяващи не само живота на българина в селските и провинциални места на държавата, но също и социалните взаимоотношения между различните структури на обществото и тяхното взаимодействие със заобикалящата ги действителност.
Точно такива идеи са показани в акварела на Вешин „Пред хана“ от 1899 г. В това произведение виждаме не само различни представители на българското провинциално общество от края на 19-ти век, но също и как те разделят самото произведение на три групи, чрез които можем да проследим и разберем творбата. В лявата част на картината, забелязваме три фигури, които се отдалечават от хана зад тях и пристъпват напред към предния план на картината. Зад тях остава фигура, която можем да предположим, че отвежда конете на някои от персонажите слезли пред хана. Техният път обаче бива препречен от друг кон, които бива налаган с камшик от своя господар на вагона, който заедно с попа до него образуват втората група от фигури в дясната част на акварела. Тук виждаме и селянин, който намества едно от колелата на каруцата - евентуалният проблем, който кара каруцаря да използва камшика си върху своя кон. В средата на творбата с гръб към гледащия е фигурата на ездач, която разделя тези две основни групи на картината и завършва композиционната рамка на творбата.
Въпреки ескизната същност на акварела, можем да разгледаме тази централна фигура като българина, който е застанал в центъра на една бурна и динамична действителност на провинциалния живот в държавата през този период. Пред хана са изобразени разнообразни, живи и динамични български образи, които са дълбоко и естествено свързани със заобикалящата ги провинциална среда - от попа, който наблюдава напрегната случка с каруцата, до прислужника на хана, който отвежда конете на потъналата в дискусии тройка. Много подобни типажи и композиции могат да бъдат срещнати в рисунката с молив на Вешин репродуцирана в каталога на Мара Цончева от 1955 г. на 49 страница.
Още една тема, която чешкият художник представя в своята творба, е връзката между селския човек с коня. Както и в други маслени картини от същата година (1899) - „Пред пазар“ и „Пазар в Одрин“, Вешин показва коня като главен герой, животното, от което българинът най-много зависи през тези години. В представения акварел, конят е надеждно средство за транспорт (в случая на попа и на фигурите пред хана), упорит работник (в случая на групата с каруцата), но също така и верен спътник в живота на човека, както е представена при центраната група с гръб към нас. Тук човекът и конят преминават заедно през динамичната, забързана и понякога трудна действителност на провинциалния живот в България. „Пред хана“ представя не само тези така важни взаимоотношения между човека и животното в социалната обстановка на следосвобожденска България, но също и майсторството на художника с акварела да създаде изключително жизнени и индивидуални образи, които ни потапят в това как е изглеждала страната през периода. (М.З.)
Препратки
Цончева, Мара (1955). Ярослав Вешин, живот и творчество. София: изд. Български художник
Размери
width 58.5 cm, height 35 cm
Описание
акварел, гваш и молив върху хартия, подписана, датирана, надписана и местонахождение долу вляво, с молив, „Вешинъ, 1899, Скица, София“
Запознанства
1899
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
Чешкият художник Ярослав Вешин се мести в България в края на 1897 г., малко повече от една година след като получава първоначалната покана от тогавашния министър на народното просвещение Константин Величков да стане преподавател в новооткритото Държавно рисувално училище в София. Вешин е на тази позиция до края на 1903 г., и именно през този период той сътворява едни от най-значимите произведения в своята кариера на художник.
Една от главните теми, в неговото творчеството от периода, са пазарните и битовите сцени, изобразяващи не само живота на българина в селските и провинциални места на държавата, но също и социалните взаимоотношения между различните структури на обществото и тяхното взаимодействие със заобикалящата ги действителност.
Точно такива идеи са показани в акварела на Вешин „Пред хана“ от 1899 г. В това произведение виждаме не само различни представители на българското провинциално общество от края на 19-ти век, но също и как те разделят самото произведение на три групи, чрез които можем да проследим и разберем творбата. В лявата част на картината, забелязваме три фигури, които се отдалечават от хана зад тях и пристъпват напред към предния план на картината. Зад тях остава фигура, която можем да предположим, че отвежда конете на някои от персонажите слезли пред хана. Техният път обаче бива препречен от друг кон, които бива налаган с камшик от своя господар на вагона, който заедно с попа до него образуват втората група от фигури в дясната част на акварела. Тук виждаме и селянин, който намества едно от колелата на каруцата - евентуалният проблем, който кара каруцаря да използва камшика си върху своя кон. В средата на творбата с гръб към гледащия е фигурата на ездач, която разделя тези две основни групи на картината и завършва композиционната рамка на творбата.
Въпреки ескизната същност на акварела, можем да разгледаме тази централна фигура като българина, който е застанал в центъра на една бурна и динамична действителност на провинциалния живот в държавата през този период. Пред хана са изобразени разнообразни, живи и динамични български образи, които са дълбоко и естествено свързани със заобикалящата ги провинциална среда - от попа, който наблюдава напрегната случка с каруцата, до прислужника на хана, който отвежда конете на потъналата в дискусии тройка. Много подобни типажи и композиции могат да бъдат срещнати в рисунката с молив на Вешин репродуцирана в каталога на Мара Цончева от 1955 г. на 49 страница.
Още една тема, която чешкият художник представя в своята творба, е връзката между селския човек с коня. Както и в други маслени картини от същата година (1899) - „Пред пазар“ и „Пазар в Одрин“, Вешин показва коня като главен герой, животното, от което българинът най-много зависи през тези години. В представения акварел, конят е надеждно средство за транспорт (в случая на попа и на фигурите пред хана), упорит работник (в случая на групата с каруцата), но също така и верен спътник в живота на човека, както е представена при центраната група с гръб към нас. Тук човекът и конят преминават заедно през динамичната, забързана и понякога трудна действителност на провинциалния живот в България. „Пред хана“ представя не само тези така важни взаимоотношения между човека и животното в социалната обстановка на следосвобожденска България, но също и майсторството на художника с акварела да създаде изключително жизнени и индивидуални образи, които ни потапят в това как е изглеждала страната през периода. (М.З.)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
