88. Пазачът [1920-те]

Иван Милев е сред най-обичаните български художници. Неговите произведения са изключителна рядкост, тъй като повечето от тях са притежание на държавни колекции. Той умира млад, но оставя трайна следа в българското изкуство. Иван Милев е един от майсторите на сецесиона в съчетание с националната традиция. Неговото творчество е част от модернизацията на българското изкуство през първата половина на ХХ век. Представител е на късната вълна на сецесиона след Първата световна война в началото на 20-те години. През пролетта на 1926 е приет в дружество „Родно изкуство“. Вече известен за младата си възраст, Иван Милев е работил за едни от най-известните издателства, вестници и списания, които се издават по това време. Работил е за Народния театър, автор е на стенописи, както и на нереализиран проект за паметника на връх Шипка. Творбата „Пазачът“ представлява типична за творчеството на Иван Милев композиция, изпълнена с акварел, темпера и златна боя. Сецесионно стилизираните форми изграждат образа на мъж в приказно източно облекло. Фигурата е разположена s-образно в дясната част на изобразителното поле, в профил наляво в екстериорно пространство. На среден план зад пазача е изобразена голяма дървена порта с метален обков и стилизиран черен катинар. Приказният характер на творбата се подсилва от нощното небе, осветено от голяма бяла луна. Образът на източния страж е характерен с екзотични детайли като цветната чалма с декоративен геометричен десен в стила на сецесиона, който често сме виждали в живописта на Густав Климт. Ризата на война е в подобна тоналност от керемидени и тъмни охри, касетирани в издължени полета от тънки сиво-тюркоазени нишки. Впечатлението за ориенталска стилизация се допълва от тъмната източна брада и вежди, както и от специфичните оръжия – копие със златно знаме и ятаган, закачен на черен пояс. Вероятно за изграждането на подобно екзотично изображение влияние оказва и работата му на сценограф в Народния театър като автор на декори и костюми. Творбата „Пазачът“ е сред най-характерните творби на художника и паралели могат да бъдат направени с някои от най-емблематичните му произведения като: „Циганин отвлича бяло момиче“, 1923, „Пушачът на морфий“, „Овчар“ 1924 и др. Работата притежава изключителни качества - висока степен на завършеност, сложно нюансиран колорит, приказен сюжет, сценичност на декора и костюма, сравнително голям формат за Иван Милев. До момента непозната – тази работа се нарежда сред значимите произведения на този рано починал художник. Иван Милев е роден на 19 февруари 1897 в семейството на Милю Лалев от с. Шипка. Завършва Казанлъшкото педагогическо училище, без да се дипломира. През есента на 1916 е мобилизиран и зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник. През 1917 година е войник на румънския фронт. На 18 ноември същата година по време на отпуск, открива двудневна самостоятелна изложба в Казанлък. През 1918 г. завършва гимназия в родния си град. Работи като учител в село Коручешме, Хасковско през 1919 и 1920 година. През 1920 постъпва в Художествената академия в София. По време на обучението си прави три самостоятелни изложби. През 1922 рисува кориците на книгите „Смърт“ на Владимир Полянов, „Синята хризантема“ на Светослав Минков, „Фантазии“ на Едгар Алан По, „Ужасът“ от Ханс Хайнц Еверс. Прави корицата и илюстрира стихосбирката на Ламар „Арена“. През лятото на 1923 посещава Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция, Венеция. През януари 1924 заедно с Иван Пенков осъществява сценографията на „Тоз, който удря плесници“ от Леонид Андреев в Народния театър. На 29 юни 1925 получава свидетелство за завършен пълен курс с пълно отличие от Художествената академия, специалност „Декорация“. През 1925 получава Държавна награда за изкуство за творбата си "Крали Марко". Заедно с Васил Вичев участва през 1925 в конкурса за паметник на връх Шипка. Проектът им остава на второ място. През пролетта на 1926 е приет в дружество „Родно изкуство“ и през април-май участва в изложбата му с работите „Божа майка“ и „Светогорска легенда“. На 19 юли 1925 година се жени за оперната певица Катя Наумова и на 18 май 1926 се ражда дъщеря им Мария Милева. (С.Н.)

Размери

width 28.5 cm, height 44.5 cm

Описание

акварел, туш и златна боя върху хартия

Запознанства

1920-те

ПРОИЗХОД

Колекция Славка Флорева, сестрата на съпругата на художника, предадена чрез нейните потомци на настоящите собственици.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.

За допълнителна информация относно лота и търга, моля свържете се с Отдела на арт консултантите.