маслени бои върху платно, 47.5 x 59.5 cm, подписана долу вдясно, в кафяво, „Д. Дечев“

Информация от изследване

Творбата е репродуцирана в Райнов, Богомил, „Данаил Дечев“, изд. Български художник, София, 1972, no. 157 под заглавието „Карловски пазар“ датирана 1958 г.

Бележки

на гърба масленa композиция

Данаил Дечев вероятно е един от най-високо ценените български пейзажисти без да има академично образование в живописта. Въпреки това, заедно с творчеството на Никола Танев, картините на Дечев често са считани за полагането на основите на импресионизма и постимпресионизма в българската история на изкуството. Творчеството на художника най-често се свързва с пленерното рисуване, светлината и въздухът в картините, живата и експресивна живописна техника, както и усещането за „поетичност“ на българската природа в неговите пейзажи. През 1932 г. художникът посещава Лувъра в Париж, където се запознава и активно разучава пейзажите на световните майстори. Но вместо да се съсредоточи върху изкуството на импресионистите, с които най-често правим сравнения с неговото изкуство, най-силно впечатление на Дечев правят старите майстори. Самият той описва: „Най-силно впечатление ми направиха работите на Коро и Рьоисдал. Те ми се струваха непостижими. Научих от тях, че за да бъдеш голям художник, трябва преди всичко да бъдеш роден, да тълкуваш своята земя, своя народ“. Такива послания можем да намерим във втората половина на творчеството на Дечев, а именно това след 1940 година. В този период, художникът отделя огромно внимание на отношението между човека и земята, родния пейзаж и бит, който го заобикаля. В този период започват и изключително често да се появяват пазарните сцени на Дечев, един от сюжетите, с които най-добре е познат. В тези картини, художникът съчетава пространството на пазара с красотата и душевността на човека от провинцията, съчетават се човешкото ежедневие с фолклорната атмосфера. Точно това наблюдаваме в картината „Карловски пазар“ от 1958 година. В предния план на картината забелязваме жена с кантар зад щанд за ябълки. От лявата страна е седнала друга жена, изобразена в профил. В средния план на картината забелязваме останалата част на пазара, хора обикалят от щанд на щанд, а в дясната страна виждаме и щанд за лимонада, където продавачът обслужва две жени. Градът в задния план се отваря като живописна рамка, която Дечев поставя като началото и края на пространството на пазара, също както и усещането за провинциалния град или село в атмосферата на картината. Пазарните сцени на Дечев не са „описателни“ картини. Той не рисува всеки детайл педантично, а пресъздава усещанията за шум, ритъм, глъчка, движението на хората между щандовете на пазара, топлината на слънцето и прохладата на сянката под чадърите. Фигурите често са обобщени, какъвто е и образът на жената на пазара. Те не представляват истински хора, а цялостният образ на жените, които можем да срещнем в пространствата на провинциалния пазар в средата на XX век в България. Именно в пазарните картини на Дечев, не жените на пазара, а цветовете са главния герой: керемидените тонове, наситените жълти, зелени и сини петна, както и контрастът между светлината и сянката показват Дечев като завършен постимпресионист, който макар и да няма завършена академична подготовка, е един изключително образован, наблюдателен и модерен художник. Заедно с Никола Танев, Данаил Дечев с право заема мястото си на „майстор на светлината“, както и на усъвършенстването на пейзажа в българското изкуство през XX век. (М.З.)

За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.

За допълнителна информация относно лота и търга, моля свържете се с Отдела на арт консултантите.