Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
В историята на българската модерна живопис от втората половина на XX век неизменно се откроява името на Лика Янко. Художничка с огромен вътрешен заряд и неспирен, необятен дух, която преобръща представите и нормите на времето и остава вярна на себе си, запазвайки детското любопитство, чистата любов и устрема към живот.
Родена в семейството на албанските емигранти Ефросина и Лазар Янко, Лика е едно от три деца. Има брат и сестра, Петър и Данка. Малката Лика израства в защитена и топла семейна среда. Близка е със сестра си и майка си, които проправят пътя за малкото момиче към света на изкуството. Изкуствоведът Димитър Аврамов свидетелства в монографията, която пише за художничката през 2000 г., за нейните интереси като дете:
„В нашия двор имахме върба. Много обичах да се качвам на нея и от там да гледам небето. В причудливите вечно менящи се форми на облаците съзирах най-различни, невероятни същества. Силно вярвах в духове и ми се струваше, че ги виждам около мен. Не зная дали това не се дължеше на своеобразната мамина педагогика: понеже бях плачлива, тя постоянно ме плашеше с дявола. Когато плачеш – казваше тя – дяволът се смее. Обичах много да играя на кукли. Сама им шиех рокли. Мама ми казваше, че когато заспя, те отивали на бал. Събуждах се възбудена посред нощ и ставах да видя в полумрака дали са излезли… Сигурно тогава съм започнала да рисувам. Спомням си, че сестра ми Данка рисуваше по-добре и затова, аз се задоволявах само да оцветявам направеното от нея.“Това богато въображение и сетивност насочват Янко, след близо 9 години във френския колеж, да кандидатства в Художествената академия. През 1946 г. е приета специалност живопис в класа на проф. Илия Петров и академик Дечко Узунов. Бързо си проличават интересите на Лика, която е едва 22-23 годишна тогава, но вече има завидна представа за творческия път, който иска да следва. Докато повечето български художници по това време се увличат по българско изкуство и следват неотлъчно стъпките на своите предшественици и професори, то младата жена се учи най-вече от френската художествена школа. Любими й остават Гоген, Сезан, Ван Гог и Паул Клее, чието влияние в творчеството й се забелязва осезаемо. Работата на Лика се развива и в полето на приложните изкуства, но след като художникът Кирил Цонев я съветва да остави приложната дейност и да се насочи към жанровете на пейзажа и портрета, Янко придобива още по-голяма популярност и успех. Пътят към творческа свобода обаче не бива лесен. Първата й самостоятелна изложба през 1967г., е повратен момент в кариерата й на художник. След само седмица от откриването на експозицията, тя бива закрита. Това поставя художничката в дилема относно творческия й път. Благодарение на колегите си обаче, Лика Янко не спира да рисува и ентусиазмът й нестихва.
Произведението „Рибарят и неговата душа” е най-вероятно част от работата й от 70-те години, когато тя се отдава напълно на морската тема и любимото й място - Созопол. Рисува все повече крайбрежни пейзажи с лодки, мрежи, риболов и стари къщи като започва да вплита и чудати създания, митични символи и знаци в картините си. Характерна за нея става колажната техника, както и бяло бежовата цветова гама, както се забелязва и в картината, която наблюдаваме.
Изборът на колорит не е случаен, а е подбуден и от духовните търсения на художничката. Белият цвят е асоцииран с трансцеденталното, чистото и божественото. Цялата семиотична система, на която е изградено творчеството на Лика Янко я прави единствен по рода си художник и артист, особено за българската художествена сцена на XX век.
„Обичам всичко, което е лудо,странно, необикновенно. Щом ме отхвърлят значи съм била вярна на себе си. Ще си остана такава - пътят трябва да бъде извървян докрай.” (С.Я.)
Препратки
Аврамов, Димитър (2000). Лика Янко. София: изд. АЯ
Размери
width 75 cm, height 125 cm
Описание
маслени бои и въже на платно, подписана долу вдясно, с коноп, „Лика Янко“
Lot.notes
подписана и наименова на гърба, в кафяво, „Лика Янко, 20 век - под зодиака“
Запознанства
1970-те
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
В историята на българската модерна живопис от втората половина на XX век неизменно се откроява името на Лика Янко. Художничка с огромен вътрешен заряд и неспирен, необятен дух, която преобръща представите и нормите на времето и остава вярна на себе си, запазвайки детското любопитство, чистата любов и устрема към живот.
Родена в семейството на албанските емигранти Ефросина и Лазар Янко, Лика е едно от три деца. Има брат и сестра, Петър и Данка. Малката Лика израства в защитена и топла семейна среда. Близка е със сестра си и майка си, които проправят пътя за малкото момиче към света на изкуството. Изкуствоведът Димитър Аврамов свидетелства в монографията, която пише за художничката през 2000 г., за нейните интереси като дете:
„В нашия двор имахме върба. Много обичах да се качвам на нея и от там да гледам небето. В причудливите вечно менящи се форми на облаците съзирах най-различни, невероятни същества. Силно вярвах в духове и ми се струваше, че ги виждам около мен. Не зная дали това не се дължеше на своеобразната мамина педагогика: понеже бях плачлива, тя постоянно ме плашеше с дявола. Когато плачеш – казваше тя – дяволът се смее. Обичах много да играя на кукли. Сама им шиех рокли. Мама ми казваше, че когато заспя, те отивали на бал. Събуждах се възбудена посред нощ и ставах да видя в полумрака дали са излезли… Сигурно тогава съм започнала да рисувам. Спомням си, че сестра ми Данка рисуваше по-добре и затова, аз се задоволявах само да оцветявам направеното от нея.“Това богато въображение и сетивност насочват Янко, след близо 9 години във френския колеж, да кандидатства в Художествената академия. През 1946 г. е приета специалност живопис в класа на проф. Илия Петров и академик Дечко Узунов. Бързо си проличават интересите на Лика, която е едва 22-23 годишна тогава, но вече има завидна представа за творческия път, който иска да следва. Докато повечето български художници по това време се увличат по българско изкуство и следват неотлъчно стъпките на своите предшественици и професори, то младата жена се учи най-вече от френската художествена школа. Любими й остават Гоген, Сезан, Ван Гог и Паул Клее, чието влияние в творчеството й се забелязва осезаемо. Работата на Лика се развива и в полето на приложните изкуства, но след като художникът Кирил Цонев я съветва да остави приложната дейност и да се насочи към жанровете на пейзажа и портрета, Янко придобива още по-голяма популярност и успех. Пътят към творческа свобода обаче не бива лесен. Първата й самостоятелна изложба през 1967г., е повратен момент в кариерата й на художник. След само седмица от откриването на експозицията, тя бива закрита. Това поставя художничката в дилема относно творческия й път. Благодарение на колегите си обаче, Лика Янко не спира да рисува и ентусиазмът й нестихва.
Произведението „Рибарят и неговата душа” е най-вероятно част от работата й от 70-те години, когато тя се отдава напълно на морската тема и любимото й място - Созопол. Рисува все повече крайбрежни пейзажи с лодки, мрежи, риболов и стари къщи като започва да вплита и чудати създания, митични символи и знаци в картините си. Характерна за нея става колажната техника, както и бяло бежовата цветова гама, както се забелязва и в картината, която наблюдаваме.
Изборът на колорит не е случаен, а е подбуден и от духовните търсения на художничката. Белият цвят е асоцииран с трансцеденталното, чистото и божественото. Цялата семиотична система, на която е изградено творчеството на Лика Янко я прави единствен по рода си художник и артист, особено за българската художествена сцена на XX век.
„Обичам всичко, което е лудо,странно, необикновенно. Щом ме отхвърлят значи съм била вярна на себе си. Ще си остана такава - пътят трябва да бъде извървян докрай.” (С.Я.)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
