Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Иван Мърквичка е един от най-значимите чуждестранни художници, свързали трайно своята съдба с България. Роден в Чехословакия, той получава своето художествено образование в школите на Прага и Мюнхен преди пристигането му в България през 1881 г. по покана за учител по рисуване в град Пловдив.
Още с идването си в България Мърквичка се ангажира не само с преподаване, но и с културното развитие на новоосвободената държава. Една от неговите най-важни заслуги е участието в подготовката и внасянето на законопроект за основаването на първото рисувално училище в страната. Тази институция е от ключово значение за формирането на професионално художествено образование в България и отваря врати през 1898 година. Иван Мърквичка е избран за първи директор на новооснованото училище, което с времето се превръща в основа на бъдещата Художествена академия.
През целия си престой в България – от 1881 до 1921 г. – както и в по-късните години, когато живее между Чехословакия и България, Мърквичка остава дълбоко привързан към българската култура и традиции. Той изгражда емоционална и духовна връзка с народа, която намира израз в неговите произведения. Художникът показва забележително уважение към българския бит и нрави, като често черпи вдъхновение от обикновения човек – селяни, занаятчии, жени и деца. Той не просто ги изобразява, а се стреми да разбере тяхната душевност и да улови същността на техния живот.
В стремежа си да опознае автентичното лице на България, Иван Мърквичка обикаля страната и части от Македония, изучавайки местните носии, традиционния бит и декоративните елементи в облеклото. Той внимателно документира орнаменталните особености на народните дрехи, както и обстановката, в която живеят хората.
Добър пример за това е картината „Мома от Врачанско“. Тук, виждаме младо българско момиче във врачанска народна носия, която заема централния и преден план на композицията. Зад нея виждаме огрян от слънцето селски пейзаж, илюстриран с изключително внимание спрямо импресивните светлосенки. Носията, в която е облечена младата девойка е изобразена от чешкия художник с огромен интерес към етнографските особености. Мърквичка умело си служи с цветовете на своята палитра да пресъздаде детайлно всички елементи от народното облекло на жената. Характерно за неговото творчество е, че той винаги се стреми да представи нормалния български човек от провинцията в тяхната естествена среда, в ежедневието му, без излишна идеализация или театралност.
В началото на XX век картината „Мома от Врачанско“ на Иван Мърквичка получава широка популярност благодарение на своето възпроизвеждане чрез трицветен печат (цветна автотипия) в Придворната печатница в София. Творбата е представена под формата на „художествена илюстрована пощенска картичка“, което по онова време е изключително разпространено средство за визуално популяризиране на националното изкуство.
Картината е включена под номер 22 в специална серия от изображения с български мотиви, създадени от Мърквичка през 90-те години на XIX век и началото на XX век. Благодарение на това издание, творбата става популярна както в България, така и в чужбина.
Първоначалният собственик на „Мома от Врачанско“ е чешкият юрист, писател и стенограф д-р Алфред Рудолф (1858-1914). Той не е бил просто близък приятел на художника Иван Мърквичка, но и една от значимите фигури, допринесли за културното и национално възраждане на България в годините след Освобождението.
Със своята отдаденост към просветната и книжовна дейност, д-р Рудолф заема достойно място сред онези чужденци, които искрено подкрепят развитието на младата българска държава. Като учен и общественик, Алфред Рудолф е автор на редица трудове в областта на правото и стенографията. Сред по-важните му издания са „Календар на чешките стенографи“ и „Стенографски алманах“, с които той утвърждава своето име в специализираните среди. Наред с това, обаче, той проявява дълбок интерес към българската култура и литература, което личи от неговата работа като издател на списанието „Българска библиотека“. В него той включва произведения на едни от най-важните български писатели като Иван Вазов, Константин Величков и други бележити имена от епохата.
Алфред Рудолф е и автор на редица книги, посветени на България, нейната природа, култура и исторически път. Сред тях се откроява романът „Мария-Луиза“, издаден и на български език през 1900 г. Освен него, той публикува и заглавия като „Шест очерка за България“, „Двадесет години работа за българския народ“ – едно от ранните свидетелства за чешко-българските културни връзки, както и книгата „За спомен на героите“, посветена на героичните защитници на Шипка.
Със своята многопосочна дейност – като учен, публицист, културен деец и приятел на България – д-р Алфред Рудолф оставя траен принос в българо-чешките отношения и в духовния живот на следосвобожденска България. Притежанието на една от емблематичните творби на Иван Мърквичка – „Мома от Врачанско“ – е само още едно свидетелство за неговата дълбока лична и културна връзка със страната и нейния народ. (М.З.)
Препратки
Протич, Андрей (1955). И. В. Мърквичка, Живот и творчество. София: изд. Български художник
Мърквичка, Иван (1929). България в Образи. София: изд. Българкса академия на науките
Размери
width 24 cm, height 32 cm
Описание
маслени бои върху дърво
Запознанства
след 1900 г.
ПРОИЗХОД
В колекцията на д-р Алфред Рудолф (1858-1914), Чешки юрист, писател, стенограф и близък приятел на художника;
от 1914, по наследство, в колекцията на внука на д-р Алфред Рудолф;
от 1966, частна колекция, София, откупена от горепосочения от сегашния собственик.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
Иван Мърквичка е един от най-значимите чуждестранни художници, свързали трайно своята съдба с България. Роден в Чехословакия, той получава своето художествено образование в школите на Прага и Мюнхен преди пристигането му в България през 1881 г. по покана за учител по рисуване в град Пловдив.
Още с идването си в България Мърквичка се ангажира не само с преподаване, но и с културното развитие на новоосвободената държава. Една от неговите най-важни заслуги е участието в подготовката и внасянето на законопроект за основаването на първото рисувално училище в страната. Тази институция е от ключово значение за формирането на професионално художествено образование в България и отваря врати през 1898 година. Иван Мърквичка е избран за първи директор на новооснованото училище, което с времето се превръща в основа на бъдещата Художествена академия.
През целия си престой в България – от 1881 до 1921 г. – както и в по-късните години, когато живее между Чехословакия и България, Мърквичка остава дълбоко привързан към българската култура и традиции. Той изгражда емоционална и духовна връзка с народа, която намира израз в неговите произведения. Художникът показва забележително уважение към българския бит и нрави, като често черпи вдъхновение от обикновения човек – селяни, занаятчии, жени и деца. Той не просто ги изобразява, а се стреми да разбере тяхната душевност и да улови същността на техния живот.
В стремежа си да опознае автентичното лице на България, Иван Мърквичка обикаля страната и части от Македония, изучавайки местните носии, традиционния бит и декоративните елементи в облеклото. Той внимателно документира орнаменталните особености на народните дрехи, както и обстановката, в която живеят хората.
Добър пример за това е картината „Мома от Врачанско“. Тук, виждаме младо българско момиче във врачанска народна носия, която заема централния и преден план на композицията. Зад нея виждаме огрян от слънцето селски пейзаж, илюстриран с изключително внимание спрямо импресивните светлосенки. Носията, в която е облечена младата девойка е изобразена от чешкия художник с огромен интерес към етнографските особености. Мърквичка умело си служи с цветовете на своята палитра да пресъздаде детайлно всички елементи от народното облекло на жената. Характерно за неговото творчество е, че той винаги се стреми да представи нормалния български човек от провинцията в тяхната естествена среда, в ежедневието му, без излишна идеализация или театралност.
В началото на XX век картината „Мома от Врачанско“ на Иван Мърквичка получава широка популярност благодарение на своето възпроизвеждане чрез трицветен печат (цветна автотипия) в Придворната печатница в София. Творбата е представена под формата на „художествена илюстрована пощенска картичка“, което по онова време е изключително разпространено средство за визуално популяризиране на националното изкуство.
Картината е включена под номер 22 в специална серия от изображения с български мотиви, създадени от Мърквичка през 90-те години на XIX век и началото на XX век. Благодарение на това издание, творбата става популярна както в България, така и в чужбина.
Първоначалният собственик на „Мома от Врачанско“ е чешкият юрист, писател и стенограф д-р Алфред Рудолф (1858-1914). Той не е бил просто близък приятел на художника Иван Мърквичка, но и една от значимите фигури, допринесли за културното и национално възраждане на България в годините след Освобождението.
Със своята отдаденост към просветната и книжовна дейност, д-р Рудолф заема достойно място сред онези чужденци, които искрено подкрепят развитието на младата българска държава. Като учен и общественик, Алфред Рудолф е автор на редица трудове в областта на правото и стенографията. Сред по-важните му издания са „Календар на чешките стенографи“ и „Стенографски алманах“, с които той утвърждава своето име в специализираните среди. Наред с това, обаче, той проявява дълбок интерес към българската култура и литература, което личи от неговата работа като издател на списанието „Българска библиотека“. В него той включва произведения на едни от най-важните български писатели като Иван Вазов, Константин Величков и други бележити имена от епохата.
Алфред Рудолф е и автор на редица книги, посветени на България, нейната природа, култура и исторически път. Сред тях се откроява романът „Мария-Луиза“, издаден и на български език през 1900 г. Освен него, той публикува и заглавия като „Шест очерка за България“, „Двадесет години работа за българския народ“ – едно от ранните свидетелства за чешко-българските културни връзки, както и книгата „За спомен на героите“, посветена на героичните защитници на Шипка.
Със своята многопосочна дейност – като учен, публицист, културен деец и приятел на България – д-р Алфред Рудолф оставя траен принос в българо-чешките отношения и в духовния живот на следосвобожденска България. Притежанието на една от емблематичните творби на Иван Мърквичка – „Мома от Врачанско“ – е само още едно свидетелство за неговата дълбока лична и културна връзка със страната и нейния народ. (М.З.)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
Протич, Андрей (1955). И. В. Мърквичка, Живот и творчество. София: изд. Български художник
Мърквичка, Иван (1929). България в Образи. София: изд. Българкса академия на науките
Размери
width 24 cm, height 32 cm
Описание
маслени бои върху дърво
Запознанства
след 1900 г.
ПРОИЗХОД
В колекцията на д-р Алфред Рудолф (1858-1914), Чешки юрист, писател, стенограф и близък приятел на художника;
от 1914, по наследство, в колекцията на внука на д-р Алфред Рудолф;
от 1966, частна колекция, София, откупена от горепосочения от сегашния собственик.
