Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Това камерно по размери платно е брилянтен пример за изключителния талант на Иван Мърквичка при изграждане на сложно психологическо състояние в портрета и точно предаване на типажа с всички етнографски, исторически и социокултурни особености.
Сложните многофигурни композиции, които авторът създава като „Пазар в Пловдив“, 1888, „Задушница“, 1890, „Шопско хоро“, 1892, „Ръченица“, 1894, и много други, включват десетки персонажи като всеки от тях притежава индивидуална физиономична характеристика, емоционално състояние, характерен костюм и роля в цялостната композиция. За изграждането на тези внушителни творби художникът е рисувал десетки ескизи. Платното „Състояние“ е пример именно за такъв тип подготвителен портрет, в който авторът си е поставил задача да предаде конкретно състояние, лице, движение и типаж. Емоцията и изразът на лицето, погледът и движението на главата приковават вниманието на зрителя. Ескизът притежава онази спонтанност и енергия, които понякога се губят в процеса на завършване на творбата.
В един по-ранен портрет „Пушач“ от 1894 от колекцията на СГХГ откриваме същото лице. Тук изразът е по-меланхоличен, но е моделът е същият – одухотворен и изразителен.
Платното „Състояние“ е изключително ценно за всяка колекция, защото показва етап в процеса на работа. Вероятно този образ присъства и в други картини на Иван Мърквичка, което е доказателство, че дори един толкова изследван художник отново поставя предизвикателства пред публиката.
Иван Мърквичка е роден на 23 април 1856 в село Вадим, Добански окръг, Чехословакия. Умира на 16 май 1938 в Прага. Той е чех по произход, но е една от големите фигури на новото българско изкуство. Учи живопис в Прага при професорите А. Лхота и Ян Свертс, и в Мюнхен при Ото Зайц. През 1881 той приема поканата на правителството на Източна Румелия и на двадесет и пет годишна възраст пристига в България. Първоначално започва работа като учител по рисуване в Мъжката гимназия в Пловдив. Сприятелява се с Константин Величков, тогава министър на културата на Източна Румелия и с Антон Митов. Няколко години след Съединението, през 1889 той се премества в София. През 1896 се открива Държавното рисувално училище и Константин Величков кани Иван Мърквичка за първи директор и професор в училището, по-късно Художествена академия, където той преподава до 1921. През 1923 Мърквичка се завръща в Прага и остава там до края на живота си, но често се връща в България.
Неговият принос за България е огромен - той е един от основателите на Художествената академия в София, на списание "Изкуство" и Дружеството на художниците в България. Живописта му изобразява сцени от ежедневието. Той работи предимно в битоописателния жанр, портрета и историческата живопис. (С.Н.)
Размери
width 18 cm, height 20.5 cm
Описание
маслени бои върху платно, подписана и датирана долу вляво, в кафяво, с монограм, „IM, (18)99“
Информация от изследване
Произведението съответства на изискванията за културна ценност, съгласно експертно заключение за идентификация.
Запознанства
1899
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
Това камерно по размери платно е брилянтен пример за изключителния талант на Иван Мърквичка при изграждане на сложно психологическо състояние в портрета и точно предаване на типажа с всички етнографски, исторически и социокултурни особености.
Сложните многофигурни композиции, които авторът създава като „Пазар в Пловдив“, 1888, „Задушница“, 1890, „Шопско хоро“, 1892, „Ръченица“, 1894, и много други, включват десетки персонажи като всеки от тях притежава индивидуална физиономична характеристика, емоционално състояние, характерен костюм и роля в цялостната композиция. За изграждането на тези внушителни творби художникът е рисувал десетки ескизи. Платното „Състояние“ е пример именно за такъв тип подготвителен портрет, в който авторът си е поставил задача да предаде конкретно състояние, лице, движение и типаж. Емоцията и изразът на лицето, погледът и движението на главата приковават вниманието на зрителя. Ескизът притежава онази спонтанност и енергия, които понякога се губят в процеса на завършване на творбата.
В един по-ранен портрет „Пушач“ от 1894 от колекцията на СГХГ откриваме същото лице. Тук изразът е по-меланхоличен, но е моделът е същият – одухотворен и изразителен.
Платното „Състояние“ е изключително ценно за всяка колекция, защото показва етап в процеса на работа. Вероятно този образ присъства и в други картини на Иван Мърквичка, което е доказателство, че дори един толкова изследван художник отново поставя предизвикателства пред публиката.
Иван Мърквичка е роден на 23 април 1856 в село Вадим, Добански окръг, Чехословакия. Умира на 16 май 1938 в Прага. Той е чех по произход, но е една от големите фигури на новото българско изкуство. Учи живопис в Прага при професорите А. Лхота и Ян Свертс, и в Мюнхен при Ото Зайц. През 1881 той приема поканата на правителството на Източна Румелия и на двадесет и пет годишна възраст пристига в България. Първоначално започва работа като учител по рисуване в Мъжката гимназия в Пловдив. Сприятелява се с Константин Величков, тогава министър на културата на Източна Румелия и с Антон Митов. Няколко години след Съединението, през 1889 той се премества в София. През 1896 се открива Държавното рисувално училище и Константин Величков кани Иван Мърквичка за първи директор и професор в училището, по-късно Художествена академия, където той преподава до 1921. През 1923 Мърквичка се завръща в Прага и остава там до края на живота си, но често се връща в България.
Неговият принос за България е огромен - той е един от основателите на Художествената академия в София, на списание "Изкуство" и Дружеството на художниците в България. Живописта му изобразява сцени от ежедневието. Той работи предимно в битоописателния жанр, портрета и историческата живопис. (С.Н.)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
