109. На нож [около 1912 г.]

Иван Лазаров е роден през 1889 г. в град Карлово и е често считан за един от най-важните творци в историята на българското изкуство от първата половина на XX век. Още със завършването на ДХИУ (Държавното художествено-индустриално училище) през 1912 г., младият артист оставя своята най-ясна диря в българската скулптура под въздействието на Балканските войни. През декември 1913 г. в салоните на Държавното художествено-индустриално училище в София се открива изложба, в която Лазаров представя няколко малки скулптури със заглавието „Импресиите от войната“. Те включват работите „Те победиха“, „Очакващи“, „Майки“ и „На нож“. Групата представя героизма и себеотрицанието, проявени от българския селянин по бранните полета на Балканската война. Специално за последната, адютантът на действащата българска армия Лука Малеев пише във вестник „Военни известия“: „Идеята „На нож!“ е символ на онези гръмовни победи, на онзи чутовен устрем на българската армия, които я доведоха в три седмици до стените на Цариград. Извършеното чрез този вик говори само за неговата грандиозност“. „На нож“ представлява идеализираната представа, храбростта и решителността на войника между 1912 и 1913 г., едни от най-турбулентните и кризисни периоди на българската история в началото на миналия век. В тази творба, българският войн е представен в решителния момент на битката - приклекналата поза, както и десният крак, който е готов да отскочи от земята придават усещането за готовността и саможертвата на войника, а съсредоточеният и сериозен поглед показват отдадеността към българската кауза. Иван Лазаров разработва тази скулптура в няколко различни материала като един от по-известните варианти е от патиниран гипс. В творбата от порцелан, обаче, скулптурата придобива уникална деликатност, която контрастира с военната сцена, изобразена от автора. Макар материалът да е крехък, той подсилва напрежението в работата, символизирайки нестабилността и уязвимостта на човешката природа по време на война. С творбите от първата си група, която включва в изложбата през декември месец 1913 г., Лазаров не само представя патриотичната народопсихология, която е била нужна на българите през тези предизвикателни години, но също така поставя прецедент в историята на народното изкуство, полагайки началото на дълга традиция в българската скулптура. (М.З.)

Препратки

Домозетски, Любен, „И в кротък унес чака тя...“ Иван Лазаров и българското изкуство през първата половина на ХХ век“, Софийска градска художествена галерия, 2019; Бошев, Николай, „Иван Лазаров, Скулпторът“, Акад. изд. Проф. Марин Дринов, София, 2007

Размери

depth 9 cm, width 22 cm, height 21 cm

Описание

порцелан

Запознанства

около 1912 г.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.

За допълнителна информация относно лота и търга, моля свържете се с Отдела на арт консултантите.