Препратки

Протич, Андрей (1955). И. В. Мърквичка, Живот и творчество. София: изд. Български художник Мърквичка, Иван (1929). България в Образи. София: изд. Българкса академия на науките

маслени бои върху дървена плоскост, 43 x 40.5 cm, подписана долу вдясно, в бяло, "И.В. Мърквичка"

Иван Мърквичка, роденият в Чехословакия художник и учил живопис в Прага и Мюнхен, се свърза с България, когато е поканен за учител по рисуване в Пловдив през 1881 година. Една от най-големите заслуги на художника е участието във внасянето на законопроект за основаване на рисувалното училище в България, което отваря врати през 1898 г., а Мърквичка става неговият първи директор. Художникът заедно с Антон Митов, Борис Шатц и Ярослав Вешин са едни от основоположниците на академичното художествено образование в България, съответно и с голямо влияние върху формирането на стила и идеологията на първите български светски художници. През целия си престой в България (1881 - 1921), а и в по-късните години, когато живее между България и Чехословакия, Иван Мърквичка показва своето уважение и разбиране към българските традиции и нрави. Мърквичка изгражда съкровена връзка с българското и неговата образност. Художникът изобразява бита и културата, българските мъже, жени и деца: „ (...) той основно проучва българските народни типове, навлиза в душата на нашия селянин и се добира до трогателно въздействуващи етюди, които впоследствие му служат като здрава основа, за да създаде своите дълбоко национални битови български картини”. Иван Мърквичка обикаля България и Македония, за да проучва и рисува характерните орнаментални особености на носията, елементите от бита и отличителната образност. Един от резултатите от неговите пътувания и опознаване на традициите, и заобикалящата среда, е албумът от 1929 г. „България в образи” (София: изд. БАН). В него ясно проличават интересите на художника в търсене и съхраняване характерни типажи: „Мърквичка е бил всецяло убеден, че без да проучи жизнения материал, без да познава нашия народ, той не би могъл да създаде правдиви и убедителни картини от живота на българина”. Художникът с чешки произход, но отдаден изключително на българското, има желанието да разбере вътрешния свят на човека, за да го пресъздаде умело в своите портрети, битови и празнични сцени. В представената творба живописният пейзаж, с типичната мазка на Мърквичка, носи внушителен жизнен колорит, пълен е със светлина и има стиловите характеристики на импресионизма. В центъра на композицията е българката, чийто цялостен образ е завършен и пленява вниманието на гледащия. Момата е със синя сукманена рокля, препасана с червен колан - елементи, които са типични за шопската носия. Спрямо това, може да предположим, че времето на създаване на работата е от софийския период на художника (както го определя Андрей Протич), който обхваща годините 1889 - 1936, и по-конкретно края на 20-те години и началото на 30-те на XX век, от периода на създаването на албума „България в образи”. По това време Мърквичка основно живее в Прага и поради това дъската, върху която е рисувана картината „Българско селско момиче” е по-типична за Западна Европа, отколкото за България в периода. Мърквичка иска да изобрази човека във всекидневните му занимания, което забелязваме и в представена творба. Без излишна суета, художникът търси автентичното, което е типичен похват в творчеството му от това време. Изобразявайки множество различни индивидуални образи, които открива при своите пътувания в страната, Иван Мърквичка създава една богата колекция, разкриваща разнообразието и красотата на българския народ и култура, което може да открием и в картината „Българко селксо момиче”. (А.М.)

За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.

За допълнителна информация относно лота и търга, моля свържете се с Отдела на арт консултантите.