16. Изглед от Демир Хисар [ок. 1912]

Владимир Димитров-Майстора израства в с. Флорош до 7-мата си година, а през 1889 г. със семейството си се установяват в гр. Кюстендил, където днес е и едноименната галерия, в чест на Майстора. Интересно е това, че Владимир Димитров има отношение към рисуването още след прогимназиалното си образование, когато поради не добри финансови възможности върши различен тип работа, но в свободното си време твори. Още съвсем млад художникът рисува портрети, пейзажи и битови сюжети от близките кюстендилски села. Дори през 1903 г. в гимнастическия салон на Педагогическото училище, по настояване на тамошни адвокати и съдии, е открита изложба с рисунки на Майстора. В същата година художникът постъпва в Рисувалното училище в София като извънреден ученик и негови преподаватели са Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, както и Иван Мърквичка. В периода на обучението си посещава градове като Одеса, Москва, Санкт Петербург, Цариград и Венеция. Пътуванията помагат на Майстора да се запознае отблизо с изкуството на различни художници, както и да изгради лични впечатления за градовете. Въпреки многото пътувания, Владимир Димитров изгражда свой личен отличителен творчески стил, който е дълбоко свързан и вдъхновен от родното. В произведенията му, основно тушови рисунки и акварели от периода му като военен художник, се разкрива пред гледащия един различения образ на художника Владимир Димитров-Майстора. По време на Балканскат война (1912 - 1913) голям брой от българските художниците също са на фронта: „...не толкова мобилизирани, колкото като доброволци (...), те са обикновени редници (...)”. Владимир Димитров-Майстора също постъпва доброволец като художник към щаба на Седма рилска дивизия. Личността на Майстора, любовта му към човека, към природата и българското, които са характерни белези на неговото творчество, не отстъпват своето място дори в рисунките и акварелите му от периода. Основните впечатления от местата, които посещава и съпътстващите събитията, художникът нахвърля с туш или молив върху хартия. Работите му от фронта са един своеобразен архив на войната. Изобразява войниците в различни състояния - от почивка в лагера, на пост, от най-обикновените дейности до тежки моменти на ранени или паднали в битка мъже. Доколкото за пейзажите, които Майстора рисува с туш или акварел, те представят друг поглед към военната обстановка. Те са застинали планински изгледи и местности, които са като нужния контрапункт на случващите се мъчителни събития. „Колкото и в някои произведения от войната, предимно пейзажи, да се усеща полъх на спокойствие, то е някак странно, откраднато, запечатало парченце от мирния ден и наситено с особено очакване”. Представената майсторска тушова рисунка е от Демир Хисар (Вало̀вища, дн. Сидерокастро в Гърция) в област Централна Македония, което е на 12 километра от граничния контролно-пропускателен пункт Кулата – Промахон (Драготин), посока Солун. Работата е рисувана около 12 октомври 1912 г., съдейки по датировката на друга работа на Майстора от периода в Демир Хисар, което е и четвъртият ден от началото на Балканската война. Все още Майстора не е станал свидетел на по-бурни военни действия. (А.М.)

Препратки

Филева, Аделина. Петров, Пламен. Гологанова, Николета. (2022). Войната! И подлуде светът. изд: СГХГ

Размери

width 26 cm, height 15 cm

Описание

туш на хартия, местонахождение долу вдясно, с туш, "Демир Хисаръ"

Информация от изследване

Произведението е участвало в изложбата "Войната! И подлуде светът ..." 110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров - Майстора, СГХГ, 2022, със заглавието "Демир Хисар", произведението е репродуцирано в едноименния каталог към изложбата, 2022, стр. 119

Запознанства

ок. 1912

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.

За допълнителна информация относно лота и търга, моля свържете се с Отдела на арт консултантите.