маслени бои върху платно, 130 x 165 cm, подписана и датирана долу вдясно, в синьо, „Златю Бояджиев, 1970“

ПРОИЗХОД

1970-1994, колекция на Университета Салфорд, Манчестър, Великобритания. Закупена директно от художника през 1970 г. през професор Уилям Джеймс Орвил-Томас, британски физикохимик и професор по физическа химия, който е работил като гостуващ професор в Софийския университет. По време на кариерата си той поддържа тесни връзки с България и е признат за приноса си с почетна докторска степен от Софийския университет, златен медал „Свети Климент Охридски“ и златен медал „Марин Дринов“ от Българската академия на науките. 1994-2009, В личната колекция на проф. Уилям Джеймс Орвил-Томас. Закупена от него през 1994 г. от Университета Салфорд; остава в колекцията му до смъртта му през 2009 г. 2009-настояще, колекция на наследниците на проф. Уилям Джеймс Орвил-Томас.

Едни от най-знаменитите и впечатляващи картини от втората половина на творчеството на Златю Бояджиев (след инсулта претърпян през 1951 г.), са голямоформатните маслени произведения от 70-те години на миналия век. В края на кариерата си Златю Бояджиев твори мащабни светове, изпълнени с изкусно внимание към детайла, майсторско боравене с четката, колорит, усещане за неспиращо движение и живот. Тези шедьоври най-често представят забързания и романтизиран провинциален живот на хората както в селата, така и в големите старинни градове на България като Пловдив и Смолян. Ключов сюжет в тези внушителни платна заема сватбата, която е главното развиващо се действие или е мотивът, около който се изгражда композицията в творбата. Творбата „Две Сватби“ от 1970 г. е връхна точка не само сред творбите с този сюжет, но и сред цялостното творчество от късния период на художника. Мащабната, многофигурна композиция разкрива зимна битова сцена в Смолян. Чрез виртуозни и импресионистични мазки на четката в бяло, синьо и сиво, художникът покрива цялата сцена в сняг, разстилащ се над покривите, улиците и хълмовете на родопския град. Композицията е организирана на няколко „пояса“: сватбените шествия на преден план; площадът, събранието на хората и битовите сцени в центъра, и заснежените родопски планини и минарето на джамията в горната част на платното. Главната сватбена сцена се развива в долната част на картината: внушителна процесия се развива от левия край на картината към предния централен план, състояща се от магарета, гостите със сватбените подаръци и най-накрая (в центъра на предния план) булката, която се запътва към празничното хоро и чиято носия бива придържана от момите. Другата сватбена процесия (в значително умален размер) се забелязва в горната централна част на картината и представя как гостите се запътват към църквата горе вдясно. И двете сватби биват заобиколени от лявата и дясната страна на платното от битови сцени на зимния смолянски живот: овчари прибират стадата си, децата се спускат с шейни надолу по хълма, човек, който бие камбаната на църквата, тълпи играят хоро и пеят. Във всеки един от тези малки „епизоди“ може да се наблюдава майсторството на четката на художника към детайла и цветовете, с които създава впечатляващи и подробни микросцени, които като нишки плетат и събират цялостната композиционна рамка. В горния център на творбата стои огромно, разлистено дърво, почти като символ или ос на живописния свят. Над него се издига минарето, на което може да се види човек, които е с прострени ръце към небесата. Обградени от високите родопски планини, тази смислова група от дървото и кулата е представена като кулминацията на тази оживена, наситена и цветна вселена, в която Златю Бояджиев поставя своите фигури - празнична, забързана, с богато душевност и културно наследство. Художникът представя зимния Смолян не като документална сцена, а обобщен образ на народния живот – наситен, шумен, жив, почти митологизиран. Други варианти Освен представената творба съществуват още два варианта на този сюжет от късния период на художника. Единият вариант е в къща-музей на „Златю Бояджиев“ в Пловдив с размери 210 х 310 см. Тук главната разлика, която се забелязва е присъствието на още един планински хълм от лявата страна на платното. Фигурите са централизирани в средата на картината и не присъстват толкова внушително в периферията на композицията. Знакът „Смолян“ не присъства в ствола на дървото и липсва фигурата на върха на минарето. Другият вариант на творбата е много по-близък композиционно (както и по размери) към представената картина, отколкото произведението в къща-музей „Златю Бояджиев“. Той се намира в заседателната зала на българското посолство в Париж, Франция, с размер 138 х 200 см. Подобно на представената картина, вариантът в Париж също представя по-отворена композиция с действия разпръснати из цялото платно. Лявата страна на картината не е затворена от издигащ се хълм и битовите действия на овчарство, спускане с шейни и игра на хоро също могат да бъдат забелязани в периферията на творбата. Надписът „Смолян“ и човекът на кулата също присъстват в този вариант. За разлика от картината в къща-музей „Златю Бояджиев“, представената работа в търга е подписана и датирана долу вдясно „Златю Бояджиев, 1970“. Произход Докато е гостуващ професор в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1970 г.,, английският професор по физикохимия Уилям Джеймс Орвил-Томас (1921 - 2009) посещава изложба на Златю Бояджиев, където се сприятелява с художника и се влюбва в неговото изкуство. По-време на самата изложба, проф. Орвил-Томас закупува картината „Смолян“ с размери 57 х 47 см (лот 64 в аукциона) и като подарък получава рисунка под същото заглавие (лот 1 в аукциона). Огромно впечатление у него създава картината „Две сватби“ и като се прибира във Великобритания по-късно през същата година, той убеждава отдела по изкуство в Salford University - където самия той работи - да закупят картината за тяхната колекция. Тя остава в тяхно притежание до 1994 г., когато проф. Орвил-Томас моли унивеситета да купи картината от тях по случай неговото пенсиониране. Така от 1994 г. до края на живота му през 2009 г., картината „Две сватби“ е част от неговата лична колекция. Проф. Уилям Джеймс Орвил-Томас e един от големите британски меценати на изобразителното изкуство във Великобритания през 70-те и 80-те г. на миналия век. Той е снабдявал колекцията на Salford University с шедьоври от целия свят, както и институции около манчестърския регион. Той е бил много близък приятел на големите британски модернисти Харолд Райли и Лорънс Стивън Лоури, чиито картини са присъствали често в неговата колекция. В кариерен план проф. Орвил-Томас е едно от големите имена на физикохимия, особено в сферата на спектроскопията, в която прави ключови открития и експерименти. За неговите заслуги получава доктор хонорис кауза от много университети по целия свят. Специален афинитет през целия си живот има за България, където създава много ценни приятелства. Той е носител на доктор хонорис кауза от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, златен медал „Св. Климент Охридски“, както и златен медал „Марин Дринов“ от Българската академия на науките. (М.З.)

За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.

За допълнителна информация относно лота и търга, моля свържете се с Отдела на арт консултантите.