Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Снимките на лота са с информативен и илюстративен характер и не могат да предоставят изключително детайлен изглед на обекта от всички ъгли. Препоръчваме внимателен оглед на лота на място, преди да направите наддаване.
Георги Божилов-Слона е роден през 1935 г. в Пловдив. Завършва Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (НХА) през 1959 г. със специалност декоративно-монументална живопис в класа на проф. Георги Богданов. Освен проф. Богданов, друг художник и преподавател, който оказва огромно влияние за сформирането на отличителния стил на Божилов е проф. Кирил Цонев. Това се вижда най-ясно в портретите на Слона, които напомнят по стилистика, усещане и колорит на тези на Цонев. Един от първите творчески успехи на Георги Божилов е участието му в първото международно биенале на младите художници в Париж през 1959 година. Коментари за изявата му в биеналето прави френският вестник Arts: „Неподправена истина, интимност и изящество”. В България става известен като „най-деликатния живописец у нас” и творчеството му е определяно като „светлина и чувства в цвят”. Божилов е част от „Пловдивската школа от 1960-те” заедно с художници като Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Христо Стефанов и Георги Бояджиев-Бояджана. Георги Божилов-Слона приживе има над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина. Носител е на награда на СБХ (1964) и заслужил художник (1979). Слона работи в областта на кавалетната живопис, жанровия портрет, пейзажа и фигуралната композиция. Но също така създава и приложни творби като стенописи, мозайки и сграфито. Най-често използваната техника от художника са маслените бои и похватите на колажа. Ранното му творчество е основно свързано с градски композиции и пейзажи. Рисува пазарите и възрожденските къщи от родния му Пловдив и от Търново. През 70-те г. застъпва жанрът на натюрморта, прави и монументални произведения по обществени поръчки. През същия период се появяват и най-известните му портрети на приближени до него интелектуалци, сред които тези на актрисата Катя Паскалева, която е и негова съпруга, както и на художника Рафаел Михайлов, режисьора Крикор Азарян и други. Характерно за периода е и отношението на Георги Божилов към интериора и декоративността. Забелязват се вплитания на влияния от сецесиона и колажната техника. След този период на относителен реализъм в произведенията на Божилов, той окончателно се потапя в стила на абстракционизма. Той се обръща към философията, музиката и другите форми на изкуство, които му позволят да се развива в огромен диапазон и да излезе от рамките на плоскостното и традиционното. Това се забелязва в играта с формата и цвета в неговите платна. Движенията на четката, които напластяват боята, издраскванията, които я отнемат образуват емоционално и експресивно усещане, което придава движение на формите, близки до тези на музикалните ноти. Този похват на Слона става известен с наименованието „джазова стъпка”, по имената на произведенията му от 1982 - 1989 г.: „Музика", „Джаз" и „Музика в синьо".
Афинитетът на художника към философията на античността е силно застъпена в произведенията му „Град” и „Къщи” от средата на 1970-те години. В тях се разгръщат думите на автора: „Аз виждам абстрактно и мисля метафизично”. Силната геометризация, яркият контраст в цветовете и ритмичната стъпка съпровождат творбите. По същия начин картината „Старият Пловдив” изразява доста точно тази част от философията на Слона: „Обичам хората на точните науки: математици, физици… обичам да наблюдавам движението на плазмата под микроскоп, това ме кара да се замислям върху смисъла на битието и вътрешната структура на формата”.
В представеното произведение се редуват геометрични форми, които като че ли изкачат и се движат по плътния, кафяв фон на платното. Маслената боя е положена плътно и е отнета на места, като по този начин се образуват форми и релефи, подобни на тези в горепосочените произведения „Къщи” и „Град”. (С.Я.)
Препратки
Джурова, Аксиния (1980). Албум „Георги Божилов-Слона", София: изд. Български художник
Данева, Анжела (2013). Албум „Георги Божилов-Слона", София: изд. Национален дарителски фонд „13 века България”
Размери
width 69 cm, height 97.5 cm
Описание
маслени бои на шперплат, подписана и датирана горе вляво, в черно, "Г. Божилов, (19)87"
Запознанства
1987
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
Георги Божилов-Слона е роден през 1935 г. в Пловдив. Завършва Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (НХА) през 1959 г. със специалност декоративно-монументална живопис в класа на проф. Георги Богданов. Освен проф. Богданов, друг художник и преподавател, който оказва огромно влияние за сформирането на отличителния стил на Божилов е проф. Кирил Цонев. Това се вижда най-ясно в портретите на Слона, които напомнят по стилистика, усещане и колорит на тези на Цонев. Един от първите творчески успехи на Георги Божилов е участието му в първото международно биенале на младите художници в Париж през 1959 година. Коментари за изявата му в биеналето прави френският вестник Arts: „Неподправена истина, интимност и изящество”. В България става известен като „най-деликатния живописец у нас” и творчеството му е определяно като „светлина и чувства в цвят”. Божилов е част от „Пловдивската школа от 1960-те” заедно с художници като Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Христо Стефанов и Георги Бояджиев-Бояджана. Георги Божилов-Слона приживе има над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина. Носител е на награда на СБХ (1964) и заслужил художник (1979). Слона работи в областта на кавалетната живопис, жанровия портрет, пейзажа и фигуралната композиция. Но също така създава и приложни творби като стенописи, мозайки и сграфито. Най-често използваната техника от художника са маслените бои и похватите на колажа. Ранното му творчество е основно свързано с градски композиции и пейзажи. Рисува пазарите и възрожденските къщи от родния му Пловдив и от Търново. През 70-те г. застъпва жанрът на натюрморта, прави и монументални произведения по обществени поръчки. През същия период се появяват и най-известните му портрети на приближени до него интелектуалци, сред които тези на актрисата Катя Паскалева, която е и негова съпруга, както и на художника Рафаел Михайлов, режисьора Крикор Азарян и други. Характерно за периода е и отношението на Георги Божилов към интериора и декоративността. Забелязват се вплитания на влияния от сецесиона и колажната техника. След този период на относителен реализъм в произведенията на Божилов, той окончателно се потапя в стила на абстракционизма. Той се обръща към философията, музиката и другите форми на изкуство, които му позволят да се развива в огромен диапазон и да излезе от рамките на плоскостното и традиционното. Това се забелязва в играта с формата и цвета в неговите платна. Движенията на четката, които напластяват боята, издраскванията, които я отнемат образуват емоционално и експресивно усещане, което придава движение на формите, близки до тези на музикалните ноти. Този похват на Слона става известен с наименованието „джазова стъпка”, по имената на произведенията му от 1982 - 1989 г.: „Музика", „Джаз" и „Музика в синьо".
Афинитетът на художника към философията на античността е силно застъпена в произведенията му „Град” и „Къщи” от средата на 1970-те години. В тях се разгръщат думите на автора: „Аз виждам абстрактно и мисля метафизично”. Силната геометризация, яркият контраст в цветовете и ритмичната стъпка съпровождат творбите. По същия начин картината „Старият Пловдив” изразява доста точно тази част от философията на Слона: „Обичам хората на точните науки: математици, физици… обичам да наблюдавам движението на плазмата под микроскоп, това ме кара да се замислям върху смисъла на битието и вътрешната структура на формата”.
В представеното произведение се редуват геометрични форми, които като че ли изкачат и се движат по плътния, кафяв фон на платното. Маслената боя е положена плътно и е отнета на места, като по този начин се образуват форми и релефи, подобни на тези в горепосочените произведения „Къщи” и „Град”. (С.Я.)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За разяснения относно процедурата по наддаване, разходите при спечелване, условията за гаранция, плащане и вземане на спечеления лот, препоръчваме внимателно четене/препрочитане на Правилника за наддаване.
Джурова, Аксиния (1980). Албум „Георги Божилов-Слона", София: изд. Български художник
Данева, Анжела (2013). Албум „Георги Божилов-Слона", София: изд. Национален дарителски фонд „13 века България”
Размери
width 69 cm, height 97.5 cm
Описание
маслени бои на шперплат, подписана и датирана горе вляво, в черно, "Г. Божилов, (19)87"
